Майкъл Скот - Некромантът

— Звучиш ми като Дий — каза изведнъж Джош.

— Не смей да ме сравняваш с английския магьосник — сопна се Ифа. — Той е презряно същество.

— Той каза, че Тъмните древни могат да поправят всички тези щети. Така ли е? — попита любопитно Джош.

— Да — отвърна простичко Ифа. — Да, могат. Кажи му — обърна се тя към Алхимика.

Джош погледна към Никола.

— Вярно ли е?

— Да — въздъхна Фламел. — Да, без съмнение биха могли.

Софи се приведе напред и челото й се сбърчи.

— Значи Древните, на чиято страна си ти, също биха могли да го направят?

Този път настъпи по-дълга пауза и когато Никола най-сетне проговори, гласът му бе малко по-силен от шепот.

— Сигурен съм, че биха могли.

— Защо не го направят тогава? — попита Софи.

Никола погледна към Пернел и Вълшебницата бе тази, която най-сетне отговори.

— Защото рано или късно всеки родител трябва да остави децата си да водят собствен живот и да допускат собствени грешки. Това е единственият начин да пораснат. През отминалите поколения Древните се движеха сред човеците, живееха и работеха рамо до рамо с тях — във всички легенди за богове, които общуват с хората, има някаква истина. В онези дни на земята наистина имаше богове. Но човечеството не се развиваше. Едва когато повечето Древни се оттеглиха в Сенкоцарствата и оставиха човеците да се оправят сами, расата започна да прогресира.

— Помислете си за всичко, което човечеството е постигнало през последните двеста години — продължи Никола. — Помислете за изобретенията, за постиженията, за откритията — атомната енергия, полетите, мигновената комуникация по целия свят, дори космическите пътувания, — а после си спомнете, че египетската цивилизация е просъществувала повече от три хиляди години. Вавилон е бил основан преди повече от четири хиляди години, първите градове по река Инд са се появили преди над пет хиляди години, а Шумер е на възраст шест хиляди години. Защо тези велики цивилизации не са постигнали онова, което е направила нашата цивилизация за далеч по-кратко време?

Джош поклати глава, но Софи кимаше. Тя знаеше отговора.

— Защото Древните — които хората наричали богове — са живеели с тях — каза Пернел. — Те им осигурявали всичко. Било нужно Древните да се оттеглят, за да може човечеството да израсне.

— Но някои са останали — възрази Софи. — Вещицата, Прометей…

— Марс… — добави Джош.

— Гилгамеш — каза Софи. — И Скатах. Тя е останала.

— Да, неколцина са останали, за да напътстват и учат новата раса, да я побутват по пътя към величието. Но не за да се месят и да й влияят, и определено не за да управляват — поясни Пернел.

Ифа изпръхтя с горчива насмешка.

— Вярно е, че някои Тъмни древни са се опитвали да управляват човеците и Древните са се борили с тях, за да им попречат. Но всеки, който е останал, е имал причина за това… освен теб — каза изведнъж Пернел, втренчила поглед в Ифа. — Защо избра да останеш в човешкото Сенкоцарство?

Настъпи дълга пауза. Очите на Ифа станаха мъгливи и отнесени.

— Защото Скатах остана — каза тя накрая.

Поредица от кошмарни образи се завихри в ума на Софи и едно име изскочи в главата й.

— Заради Кухулин — каза тя на глас.

— Кухулин — съгласи се Ифа. — Момчето, което застана между нас. Момчето, заради което се скарахме.

… Младеж, смъртно ранен, се привързва към една колона, за да може самото му присъствие да спре една ужасяваща армия…

… Скатах и Ифа заедно тичат през бойно поле, опитвайки се да стигнат до него преди три огромни, подобни на врани фигури, да са се спуснали върху тялото му…

… Враните издигат отпуснатото тяло на младежа високо във въздуха…

… А после Скатах и Ифа се бият помежду си с мечове и копия, почти еднаквите им сиви аури се вият около тях, усукват се и се променят в десетки звероподобни форми.

— Не трябваше да се бием — каза Ифа. — Разделихме се с гневни и горчиви думи. Казахме неща, които трябваше да останат неизречени.

— Ти можеше да си направиш собствено Сенкоцарство и да се оттеглиш в него — каза Пернел.

Ифа поклати глава.

— Останах, защото ми казаха, че един ден ще получа шанс да изкупя вината към сестра си.

Докато Ифа говореше, Софи зърна мимолетен образ:

Скатах — или пък беше Ифа? — вкопчена в гърба на чудовище, което стоеше на човешки крака, но имаше две гърчещи се змийски глави. То носеше дреха от живи змии и те се стрелкаха отново и отново, хапейки червенокосата жена-воин.