— Кой ти го каза — попита тя с дрезгав шепот.
— Баба ми: Вещицата от Ендор. — Лицето на вампирката бе мрачно. — А тя рядко греши. Не мога да дойда с вас, не мога да ви помогна. Трябва да намеря сестра си. Ще се върна назад във времето, ако се налага.
Никола погледна към нея.
— В същия този момент Сен Жермен търси начин да се върне в миналото и да спаси Жана и Скатах.
Ифа изсумтя.
— В тукашното царство има по-малко от шепа Древни, които могат да сторят това. И никой от тях не е приятен.
— Сарацинския рицар ще го отведе при своя господар, Таммуз 32 32 Акадски бог на природата и плодородието. — Б.пр.
, Зеления човек 33 33 Древен символ на природата в някои езически религии. — Б.пр.
— каза кратко Никола. — Също като Хронос, той притежава способността да пътува по нишките на времето.
— И вие очаквате той да помогне на Сен Жермен? — Смехът на Ифа, мрачен и неприятен, отекна над водата. — Таммуз ще го разкъса на парчета.
— Бихме могли просто да отлетим до Сан Франциско — каза тихо Вирджиния Деър. — Аз обичам да летя. Особено ако е в първа класа и ако ти плащаш.
— Аз пък мразя да летя — промърмори Дий. — Впрочем с летенето има два проблема: резервацията на билети ще остави диря, която всеки може да проследи, а и първият полет за Западния бряг е чак утре сутринта. Освен това трае единайсет часа. Ще загубим прекалено много време и това ще позволи на Древните да организират група по посрещането ми, която да ме чака, щом кацна.
— Ами частен самолет? Достатъчно си богат за това.
— Да, достатъчно съм богат, но бумащината ще отнеме часове и също ще остави тлъста диря. Не, тази идея е далеч по-добра.
— Като казваш по-добра, това означава ли опасна! — попита тихо Вирджиния.
— Досега това не те е притеснявало.
— Аз съм безсмъртна, не неуязвима. Мога да бъда убита… както и ти — напомни му тя. — А колкото повече остарявам, толкова повече ценя дългия си живот. Нямам желание да му сложа край.
С вид на обикновени туристи, двамата стояха в сянката на едно дърво и се възхищаваха на ярко озарената фасада на „Лондонския Тауър“. Бледокремавият камък придобиваше цвета на масло под топлата светлина. Наскоро над града бе преваляло и се бяха образували локви, които отразяваха светлините. Дори в този късен час наоколо все още имаше много туристи, които се радваха на хладния въздух и се любуваха на прочутата лондонска забележителност край река Темза. От време на време проблясваха светкавици на фотоапарати.
— Струва ми се, че съм прекарал целия си живот в и около „Тауър“ — каза тъжно Дий. — Посетих Уолтър Райли 34 34 Английски аристократ и авантюрист, екзекутиран в „Тауър“. — Б.пр.
тук точно преди екзекуцията му — добави той. — А като момче баща ми ме водеше да гледам лъвовете, когато тук се помещаваше Кралската менажерия.
— Много трогателно — промърмори Деър. — А сега ще ми кажеш ли защо дойдохме?
Дий кимна лекичко.
— Вътре има вход към едно Сенкоцарство.
— Сенкоцарството при Портата на предателя — кимна Деър. — Чувала съм за него. — Раменете й потръпнаха под палтото. — Говори се, че е зло място.
Дий не й обърна внимание.
— Смятам, че двамата заедно сме достатъчно силни, за да активираме входа му и да влезем. След като се окажем вътре, ще можем да прескачаме от Сенкоцарство в Сенкоцарство, а после да излезем в Америка. — Той се ухили с неподправено добро настроение.
— Щом задействаш портала, ще издадеш местоположението ни — каза Вирджиния.
— Вярно е. Но попаднем ли в Сенкоцарството, никой няма да знае къде отиваме.
Вирджиния Деър поклати глава и дългата й коса се посипа по гърба й.
— Може ли да посоча един-два дребни недостатъка на този план?
— Като например?
— Да предположим, че успеем да надвием пазачите в Тауър…
— Лесна работа. Би могла да ги приспиш с музиката си.
— И да предположим, че успеем да прескочим в Сенкоцарството при Портата на предателя.
— Можем да го направим — каза Дий уверено.
— Знаем ли на кого принадлежи то?
Докторът поклати глава.
— Никой не знае. Може би на някой незначителен Древен — но както ти е известно, много от Сенкоцарствата, които граничат със земята, са празни.
— Известно ми е също, че Тъмните древни са призовали своите събратя, които живеят в по-отдалечени Сенкоцарства, да се придвижат по-наблизо заради идването на Лита. Някой може да се е заселил там.
Дий отвори уста да каже нещо, обаче Вирджиния продължи:
Читать дальше