Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Какво имате предвид?

— Той е казал, че геният е талантлив човек, който си върши работата добре.

Амелия Сакс не искаше да показва целия списък на Сомърс. Беше твърде вероятно той да познава лично служителите и да отхвърли възможността някой от тях да се окаже заподозрян само от лични симпатии. Или обратното, да насочи вниманието й към някого, защото по принцип му се струва съмнителен.

Тя не обясни мотивите си, поиска само да й направи профил на човек, способен да организира атаката и да използва компютъра.

Сомърс отвори пакет „Доритос“ и й предложи. Тя отказа и той напъха в устата си една шепа. Видът му с нищо не напомняше на изобретател. С рошавата си глава и измачканата риза на бели и сини райета по-скоро имаше вид на автор на реклами на средна възраст. Имаше си и леко коремче, и очилата му бяха модерни, въпреки подозренията й, че след думите „made in“ на етикета следваше името на азиатска държава. Бръчките около очите и устните се забелязваха само отблизо.

Сомърс отпи глътка газирана вода и каза:

— Първо да помислим за пренасочването на тока към подстанцията на Петдесет и седма. Това би стеснило периметъра. Не всеки от работещите тук би могъл да го направи. Всъщност само малцина ще се справят. Трябва да познават СКАДА. Това е нашата програма за наблюдение и контрол на данните. Тя се управлява от Юникс. Трябва също така да е запознат и с ГТУЕ — програмата ни за управление на енергията. Нашата е „Енетрол“. Също базирана на Юникс. Юникс е сложна оперативна система. Използва се при големите интернет рутери. Не е като Уиндоус и Епъл. Затова не може просто да погледнеш в интернет и да се научиш да работиш с нея. Ще ти трябва учител, познаващ добре СКАДА и ГТУЕ. Трябва да изкараш курс или най-малкото да чиракуваш в контролната зала между шест месеца и година, за да се научиш да работиш с тях.

Сакс записа чутото, после попита:

— А за електрическата дъга? Кой би могъл да свърже кабела?

— Кажете ми как точно го е направил.

Тя му разказа за кабела и за железния знак.

— И е бил изваден навън през прозореца? Като пушка?

Тя кимна.

Сомърс замълча за момент. Мислеше за нещо.

— Той би могъл да убие десетки хора… и после пожарът. Ужасно.

— Кой би могъл да го стори? — върна го на земята Сакс.

Той се отплесваше за пореден път. Явно го правеше често. След няколко секунди заговори:

— Знам, че питате за хората от „Алгонкуин“. Но трябва да знаете, че дъговите искри са първото нещо, което научава всеки електротехник. Независимо дали работи като частник, в строителството, за електроцентрала, за армията или за флота… Щом работи с достатъчно ток, човек трябва да знае правилата, за да може да предотврати авария.

— Искате да кажете, че който знае как да предотвратява дъга, знае и как да я предизвика?

— Точно така.

Тя записа още нещо в бележника си, после отново го погледна.

— Нека сега да се съсредоточим върху служителите на компанията.

— Добре. Кой от нашите би могъл да свърже правилно кабела? Човекът явно знае как да работи с кабели под напрежение, значи трябва да е лицензиран електротехник, телефонен техник или отговорник по авариите.

— По авариите ли?

Сомърс се засмя.

— Интересна работа, нали? Това са главните техници, които отговарят за аварийните екипи в случай на прекъсване на електроподаването, късо съединение или друг проблем по веригата. Имайте предвид, че по-голямата част от висшия състав са тръгнали именно от този пост. Не бива да мислите, че понеже са станали бизнесмени и седят зад бюра, няма да ви свържат трифазен работен панел дори и насън.

— И да предизвикат волтова дъга.

— И да предизвикат волтова дъга. Трябва да търсите човек, обучен да работи с програмите за контрол и управление на Юникс. И със стаж като телефонен техник. Или авариен техник в нашия бранш. Също и в армията. Армията, флотът и военновъздушните сили произвеждат много електричество.

— Благодаря за това сведение.

Разговорът бе прекъснат от почукване на вратата. Появи се млада жена с обемиста папка в ръце.

— Госпожица Джесън ви изпраща това. От „Човешки ресурси“ е.

Сакс пое резюметата и досиетата на служителите и й благодари.

През това време Сомърс се зае с десерта — малък кейк с надпис на опаковката „Домашен“. Изяде го и разопакова още един. Отпи от газираната вода и я погледна:

— Искате ли да ви кажа нещо? — тя вдигна вежди. — Може ли да ви изнеса кратка лекция?