Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Мислил съм за това — измънка Сомърс и се изчерви.

— И какво точно изобретявате?

— Правя обратното на това, което е правил Едисон. Той е искал хората да използват електричеството. Аз искам да се откажат от него.

— Вашият шеф знае ли за това?

Той се засмя.

— Може би не се изразих правилно. Искам хората да го използват по-ефективно. Аз съм негаватният гуру на „Алгонкуин“. „Нега“, не „мега“.

— Никога не съм чувала за това.

— Много хора не са чували и това е лошо. Терминът е въведен от известния учен и борец за чиста природа Ейвъри Лъвинс. Това е наскоро въведена единица за ефективност на използваната енергия. Идеята е да създаваме среда за намаляване на нуждите от електричество и да използваме наличната енергия по-ефективно, вместо да строим нови централи и да увеличаваме запасите. Обикновената електрическа централа губи близо половината от генерираната топлина, издухва я във въздуха през комините. Половината! Представяте ли си? Но в „Алгонкуин“ имаме серия от термални колектори на комините и на охлаждащите мачти. И губим само двайсет и седем процента от енергията… Имам идеи за портативни ядрени генератори — на баржи, за да могат лесно да се местят от място на място — той се наведе към нея с искрящи очи. — Знаете ли кое сега е голямото предизвикателство? Съхраняване на електроенергията. Тя не е като храната. Не можеш да я произведеш и да я оставиш в шкафа за след месец. Трябва да я използваш или я губиш. На мига. Аз създавам нов начин за запазването и складирането й. Махови колела, системи за въздушна херметизация, нови технологии за батерии…

Напоследък използвам половината от времето си да пътувам из страната, да свързвам и обединявам малки компании, използващи алтернативни и възобновяеми източници на ток, за да могат да влязат в големите мрежи като Североизточна интер връзка — това е нашата — и да ни продават своята енергия, вместо ние да продаваме на тях.

— Доколкото разбрах, Анди Джесън не разчита на алтернативните и възобновяемите технологии.

— Така е, но тя не е глупава. Тези технологии са нашето бъдеще. С нея просто не можем да се разберем кога ще настъпи това бъдеще. Аз залагам на по-близко време — той се усмихна иронично. — Естествено, трябва да сте забелязали, че кабинетът й е колкото целия ми отдел, при това е на деветия етаж, с изглед към Манхатън, а аз… съм в мазето — изведнъж стана сериозен. — Сега кажете с какво мога да ви помогна.

Сакс заговори:

— Имам списък със служители на „Алгонкуин“, които може да са свързани с атаката тази сутрин.

— Някой от нашите ли? — Сомърс изглеждаше поразен.

— Така изглежда. Най-малкото някой е ползвал услугите на вътрешен човек. Вероятно мъж, въпреки че би могло и да е жена. Той или тя е имал достъп до компютърните кодове и чрез тях е влязъл в софтуера за управление на мрежата. Изключвали са подстанциите една по една, за да пренасочат потока от електроенергия към онази на Петдесет и седма улица. И са нагласили прекъсвачите да се задействат на по-висока степен, отколкото е нормално.

— Значи така е станало — произнесе замислено Сомърс. В очите му се появи тревога. — Компютрите. Чудех се как го е направил. Не знаех подробностите.

— Някои от тях сигурно имат алиби. Ние ще имаме грижата да ги проверим. Но искам от вас да ми помогнете да разбера кой би имал уменията да пренасочи електричеството и да предизвика електрическа дъга.

Той хареса идеята.

— Поласкан съм. Нямах представа, че Анди знае какво изобщо правим тук — после ангелският израз на лицето му изчезна и на негово място се появи крива усмивка. — Заподозрян ли съм?

Когато Джесън спомена за Сомърс, Сакс потърси името му в списъците и го откри.

— Името ви е в списъка — погледна го в очите тя.

— Хм. Сигурна ли сте, че можете да ми се доверите?

— Били сте на конференция от десет и половина почти до дванайсет на обяд, а атаката е осъществена точно в този период. И сте се намирали извън града в деня, когато извършителят е откраднал компютърните кодове. Данните от ключалката показват, че не сте влизали в сейфа и в друго време.

Сомърс вдигна въпросително вежда.

Тя извади телефона си.

— Написах съобщение, докато идвахме насам. Помолих в полицията да проверят за вас. Вие сте чист — обясни, надявайки се всичко това да му прозвучи като извинение за липсата на доверие към него.

Очите на Сомърс блеснаха и той я изгледа възхитено.

— Томас Едисон щеше да ви хареса.