Джефри Дивър - Сенчеста зона

Но Линкълн Райм предпочиташе решетъчния модел. Някога учеше студентите си да влизат в решетката, сякаш косят трева, само че трябваше да минават навсякъде по два пъти. Тук разследващият тръгваше от единия ъгъл на периметъра и вървеше по права линия до другия ъгъл, после се обръщаше, правеше крачка наляво или надясно и се връщаше в посоката, откъдето току-що бе дошъл. Когато свършеше, се обръщаше перпендикулярно на линиите, по които е вървял, и започваше отново същата разходка, напред-назад, напред-назад.

Райм държеше на това повторение, защото първото претърсване на местопрестъплението беше решаващо. Ако си направил огледа повърхностно, ти заблуждаваш себе си и околните, че няма нещо, което да си заслужава труда. След това, колкото и хора да претърсват след теб, всичко ще бъде напразно.

Сакс се приготви да извърви решетката или мрежата, както я наричаха някои, като част от една съвсем различна мрежа — електрическата. Замисли се и се усмихна на играта на думи. Трябваше да каже това на Райм. Но по-късно. Сега беше време да се концентрира.

Работата на мястото на престъплението беше като обхождането на района при лов. Целта беше проста: да намериш нещо, каквото и да е, оставено от извършителя — защото той непременно е оставил някаква следа. Големият френски криминалист Едмон Локард е казал преди близо сто години, че при всяко престъпление има размяна на улики между престъпника и местопрестъплението или между престъпника и жертвата. На теория можеше и да е така, но номерът беше да откриеш тази улика, затова трябваше да си много търпелив и прецизен в работата.

Тя започна огледа от мястото, където висеше кабелът.

— Изглежда, че той…

— Или те — коригира я Райм през слушалката. — Ако зад атаката седи онази „Справедливост за…“, участниците вероятно са много.

— Прав си, Райм.

Явно искаше да я предпази от „проблем номер едно“ при събирането на улики: създаването на предварителна теория за случилото се, която те кара да действаш предубедено. Труп, кръв и димящ пистолет предполагаха, че жертвата е простреляна. И щом търсиш с вече оформен в главата си сценарий, може да стане така, че да не забележиш ножа — истинското оръжие на престъплението.

— Добре, той или те са действали отвътре — продължи тя. — Но според мен в един момент е излязъл навън, на тротоара, за да провери разстоянието, ъгъла и всичко.

— За да е сигурен, че ще уцели автобуса?

— Да.

— Добре, тогава обиколи и тротоара.

Тя тръгна по тротоара, забила поглед в краката си.

— Фасове, капачки от бира. Но около вратата и прозореца с кабела е чисто.

— Не си губи времето с тях. Не вярвам да е застанал там да пуши и да пие бира. Имайки предвид как е сглобил всичко, мисля, че е умен и съобразителен тип. Но въпреки това може да е оставил някаква следа на мястото, където е стоял. Някъде близо до сградата.

— Тук има перваз. Виж го — тя се наведе и погледна към ниско разположения издялан в камъка перваз на метър от земята. Отгоре му имаше метални шипове, за да не позволяват гълъбите и хората да се качват там, но издатината определено би могла да се използва като подстъп към прозореца. — Намерих отпечатъци на перваза. Но недостатъчно за електростатика.

— Дай да видя.

Тя наклони глава надолу и се наведе напред, така че той да може да види следата. Приличаше на отпечатък от предната част на обувка. Беше съвсем близо до сградата.

— Няма ли начин да вземеш отпечатък?

— Не. Не е достатъчно ясен. Но на пръв поглед мога да кажа, че вероятно принадлежи на мъж. Пръстите са широки, формата е квадратна. Няма пета и свод, така че не мога да кажа повече. Но това ми говори, че дори и да са били „те“, само един е действал отвън.

Тя продължи огледа на тротоара, но не откри други улики.

— Продължавай, Сакс. После влез в подстанцията.

Под нейно наблюдение двама от техническия екип от Куинс разположиха мощни халогенни лампи точно до входната врата. Тя направи снимки, после взе проби от перваза и тротоара около висящия кабел.

— И не забравяй… — започна Райм.

— … долния слой — довърши Сакс.

— Винаги си една крачка пред мен.

Всъщност не беше така. Той беше неин учител от години и ако не беше изучила решетъчния метод на претърсване, сега нямаше да е тук. Премести се в самия край и взе проби извън заградения периметър. Винаги се вземаше такава контролна проба отвън за сравнение с първата. Всяка разлика между събраното на известно разстояние от местопрестъплението и мястото, където неизвестният извършител вероятно е стоял, можеше да им покаже нещо единствено по рода си за него или за нея.