Джефри Дивър - Сенчеста зона

Сакс и Пуласки се присъединиха към хората от Агенцията за национална сигурност, ФБР и федералната полиция, както и нещатните сътрудници на ФБР — общо около двайсетина човека. Някои бяха с бойни екипи, други — с работни гащеризони. Трети носеха обикновени костюми или униформи. Работата вече беше разпределена между тях. Една част получиха задача да намерят свидетели, други щяха да проверят района за взривни устройства. Поставянето на пост-инцидентни капани, както ги наричаха, беше популярна практика сред терористите.

Един висок и много слаб мъж около петдесетте бе застанал със скръстени ръце пред входа и оглеждаше подстанцията. На врата му имаше окачен на верижка бадж с логото на „Алгонкуин Консолидейтед Пауър“. Очевидно беше представител на електрическата компания. Вероятно отговарящият за тази част от мрежата диспечер. Сакс му се представи, помоли го да й даде подробностите по инцидента и той я запозна с всички детайли, които тя записа прилежно в бележника си.

— Имате ли охранителни камери?

— Съжалявам, но нямаме — отвърна мършавият. — Нямаме нужда от тях. Вратите са снабдени с няколко вида ключалки. Но вътре няма нищо за крадене. А и високото напрежение само по себе си е охрана, нали? Като голямо и зло куче.

— Тогава как извършителят е проникнал вътре според вас? — попита Сакс.

— Когато дойдохме, вратата беше заключена — вдигна рамене той. — Ключалките бяха непокътнати.

— Колко души знаят кодовете им?

— Всичките ни служители. Но той не е влязъл през вратата. Вратите ни са снабдени с чип и всяко отваряне се записва. Проверихме и се оказа, че не са отваряни от два дни. А при предишната проверка онова — той посочи към поклащащия се кабел — не е било там. Не, проникнали са по друг начин.

Сакс извика на Пуласки:

— Когато свършиш тук, огледай наоколо. Провери прозорците и покрива — после отново се обърна към служителя на компанията: — Има ли подземен вход?

— На мен поне не ми е известно — отвърна той. — Електрическите линии влизат и излизат от подстанцията по тесни канали и никой не би могъл да се промъкне оттам. Но може да има и други тунели, не знам.

— Въпреки това провери, Рон.

После разпита шофьора на автобуса. Човекът имаше десетки порезни рани и сътресение на мозъка. Зрението и слухът му бяха извън строя за момента, но той настояваше да остане и да помогне с каквото може. Не че беше много. Каза им, че висящият от прозореца кабел е привлякъл вниманието му; не го бил виждал досега. Изведнъж усетил дим и чул гърмежите отвътре. После видял онази ужасяваща дъга.

— Стана толкова бързо — прошепна закръгленият мъж. — Досега не съм виждал нещо да пламва толкова бързо.

Ударната вълна го запратила в стъклото, загубил съзнание и дошъл на себе си след десет минути. Мъжът замлъкна и се загледа в разбития автобус. Беше силно разстроен и по израза на лицето му се виждаше, че приема станалото като предателство.

Сакс отиде към скупчилите се цивилни и униформени служители на реда и им каза, че тя и Пуласки ще проведат огледа. Запита се дали Тъкър Макданиъл е информирал хората си за уговорката им. Не беше рядкост шефовете на Бюрото привидно да се съгласят с условията ти и после съвсем случайно да забравят напълно за уговорката. Но този път федералните бяха информирани навреме. Някои изглеждаха ядосани, че полицията поема огледа и разследването, но други — най-вече отрядът за събиране на доказателствен материал — нямаха нищо против и посрещнаха Сакс с възторжени и любопитни погледи. Все пак тя беше част от екипа на легендарния Линкълн Райм.

— Хайде да започваме — обърна се към Пуласки тя.

И тръгна към бронираната кола, докато прибираше разкошната си червена коса в стегнат кок.

Пуласки погледна малките застинали метални капки по тротоара и пред сградата и се поколеба.

— Сигурно ли е, че вътре няма ток?

Сакс не отговори, само го подкани с жест.

Облечен с тъмносин работен комбинезон на „Алгонкуин Консолидейтед Пауър“, бейзболна шапка без лого и защитни очила, мъжът забърза към служебния вход на гърба на фитнес клуба в района на Челси, Манхатън. Отвори електрическото табло и започна работата си. Докато оголваше жиците и ги свързваше, той мислеше за атаката от тази сутрин. По телевизията говореха само за това.

Тази сутрин, вследствие претоварване на електрическата мрежа в една от манхатънските електрически подстанции, се е образувала мощна електрическа дъга, изскочила от подстанцията и се ударила в металния пилон със знака за автобусната спирка, до който е имало спрял автобус. При инцидента загинал един човек, няколко души са ранени.