Хенрик Сенкевич - Quo vadis

инсула , лат. — противоположно на domus, богатската къща, висока сграда, подобна на съвременната кооперация, където живеело под наем бедното гражданство на Рим.

капса , лат. — чанта, кутия.

карбасова , гр. — тънка ленена тъкан, муселин.

карука , лат. — богата колесница на четири колела.

катехумен , гр. — ученик на християнската вяра, който още не е получил кръщение.

квадрига , лат. — колесница на две колела.

квирити , лат. — римски граждани; с това име, отначало означаващо граждани на сабинския град Cures, римляните се нарекли след съединяването със сабините.

кливус , лат. — хълм; също улица по наклон и изобщо улица.

клиент , лат. — специфична римска форма на зависимост; като се поставял в услуга на по-богат и влиятелен човек, клиентът получавал в замяна защита и покровителство; в случая става дума за обичая клиентите да отиват в дома на своя патрон за утринен поздрав.

кодицили , лат. — тайно съчинение, дневник; като юридически термин също притурка към завещание.

Колос , гр. — едно от седемте чудеса на света, огромна статуя на Аполон на Родоското пристанище, висока 32 метра.

компедитус , лат. — окован.

консул , лат. — най-висшата държавна длъжност в републиканската епоха в Рим с едногодишен мандат.

корибанти , гр. — жреци на фригийската богиня Кибела, чието богослужение се състояло в шумни танци; в случая преносно танцувачи.

кохорта , лат. — отделение от римската пехота, една десета от легиона (римският легион в тази епоха се състоял от 12 000 души).

криптопортика , лат. — покрита колонада.

кубикулум , лат. — стая, спалня.

куникулум , лат. — подземен ход.

куратор , лат. — настойник, опекун.

лаконикум , лат. — част от топлото отделение на римската баня, потилия.

лампадарии , лат, — роби, които осветяват пътя с фенери или факли.

ланист , лат, — преподавател в гладиаторска школа.

лари , лат. — римските домашни богове, чиито изображения стояли заедно със смъртните маски на прадедите в специален шкаф — т.нар. ларариум, до домашния олтар.

лацерна , лат. — горна дреха, която римляните обличали в студено време върху тогата.

лектор , лат. — роб, чието задължение било да чете на глас на господаря си.

лемурии , лат. — празник в чест на душите на умрелите.

ликтори , лат. — служители — свита на висшите римски магистрати, — които носели в очертанията на града, когато ги съпровождали, снопче пръчки (fasces), символ на гражданската власт на магистрата, а извън очертанията на града и втъкната в снопчето секира.

логос , гр. — в случая теологически термин, разум, дух; според началото на Евангелието на Йоан също и самият бог.

лупанариум , лат. — публичен дом.

матрона столата , лат. — облечена в стола, в дългата широка дреха на омъжената римлянка.

мина , гр. — гръцка парична мярка, равна на 100 драхми.

мирмилон , лат. — гладиатор, въоръжен с меч, щит и шлем.

молоси , гр. — кучета от Молосида, област в Епир, Пелопонес.

мора , лат. — игра, популярна и в ново време в Италия; трябва да се познае колко пръста показва противната страна в момента, когато протяга ръка.

нард , гр. — благовонно растение, от което приготвяли масло и балсам.

наумахия , гр. — морско сражение; специално — изуствено езеро, където представяли морско сражение.

номенклатор , лат. — роб, чието специално задължение е да съобщава за пристигналите гости.

отците — лат. patres, прозвище на римските сенатори или патриции.

периодоницес , гр. — постоянен победител на общогръцките състезания (Олимпийските, Немейските, Пиетийските и Истмийските игри), които се уреждали на определен период години.

перистил , гр. — вътрешен двор с колонада или колонада около къщата.

пилеулус , лат. — кръгла плъстена шапка, носена от свободните римляни.

пинакотека , гр. — картинна галерия, помещение за художествени ценности.

понтифекс максимус , лат. — върховен жрец, който обединявал всички жречески колегии. Названието минало по-късно върху римския папа.

право на народите — лат. ius gentium, правна система, по-обща от валидното само за римски граждани римско право (ius Rommanum).

прандиум , лат. — по-голяма закуска, която се правела на обед; основното ядене на римляните било привечер.

претекста , лат, — тога, обшита с пурпурна ивица, която носели децата на римските граждани до 17 — годишна възраст.