Хенрик Сенкевич - Quo vadis

Продик (V век пр.н.е.) — гръцки философ — софист.

Протагор (V век пр.н.е.) — гръцки фисолоф — софист; на него принадлежи максимата: „Човекът е мярка на всички неща.“

Протей , мит. — морски бог, който можел да приема най-различни образи и да се изменя; синоним на непостоянство.

„Сатирикон“ — голям пародиен и сатиричен роман на Петроний, достигнал до нас в откъси, най-пълният от които е „Пирът у Трималхион“, преведен на български език.

Сатурн , мит. — древен римски бог на посевите и добрата реколта. С името Сатурн е свързана представата за златния век.

Свеби — най-голямото и най-силно германско племе, което Рим не успял да покори.

Сенека (4 г.пр.н.е. — 65 г. на н.е.) — философ, писател и държавен мъж, управлявал почти неограничено Римската империя в първите години на Нероновата власт, по-късно изпаднал в немилост и бил принуден от Нерон да се самоубие; от него са запазени диалози, писма, трагедии и научни съчинения.

Серапис , мит. — египетско — гръцко божество на небето, подземния свят и лечението, чийто култ бил пренесен от Птолемей I от Синопа в Александрия, Неговият храм (Серапеума) бил средище на лекари и учени — филолози; към храма имало и библиотека.

Сервий Тулий (VI век пр.н.е.) — римски цар, издигнал стена около седемте хълма на Рим.

Сеян — Елий Сеян, преториански префект, по времето на император Тиберий играл важна роля в управлението, по-късно убит от Тиберий заедно с децата и роднините си.

Сибила , мит. — пророчица, която предсказвала, като изпадала в екстаз, обикновено жрица на Аполон. В античността се говорело за няколко Сибили. В Рим най-известна била Сибила от Куме; в текста се споменава също Сибила от Песинунт. Нейните предсказания, събрани в т.нар. Сибилински книги, се пазели на Капитолий.

Сикамбрийци — племе от Северозападна Германия.

Сион или Цион — име на хълм в Йерусалим, върху който възникнал градът, превзет от Давид и наречен Давидовград; метонимия за Йерусалим и за божия храм.

Скопас (IV век пр.н.е.) — гръцки скулптор и архитект, работил върху фриза на Мавзолея в Халикарнас.

Созиевци — братя, прочути издатели и книжари от времето на Хораций. В Нероново време тяхната фирма още съществувала.

Стикс , мит. — една от реките на подземното царство; метонимия за подземния свят.

Субиакум — гориста местност, която се отличавала с особената си красота и тишина и се смятала за свещена.

Субура — улица в Рим, дето се намирал пазарът на съестни продукти.

Табига — християнка, за която се споменава в Деянията на апостолите, гл. 8, ст. 36–43.

Танагра — град в Беотия (Северна Гърция), известен със своите теракотни фигурки.

Танат , мит. — олицетворение на смъртта, брат — близнак на Съня.

Тацит (55–120 г.) — Публий Корнелий Тацит, най-значителният римски историк, чиято книга „Анали“ е основен източник за описваните събития.

Теокрит от Сиракуза (III век пр.н.е.) — елинистически поет. От него е запазен сборник от 30 идилии, голямата част от които са на буколическа тема. Привърженик на малките поетически форми.

Тигелин — Софоний Тигелин, освободен роб, преториански префект; получил след разкриването на заговора на Пизон триумфални почести; по-късно предал Нерон и минал на страната на Галба; самоубил се при император Отон.

Тигранес — име на арменски царе, баща и син (I век пр.н.е.).

Тиридат — име, носено от много арменски царе.

Тразеа Пет — сенатор, автор на една биография на Катон Млади; в опозиция на Нерон, заставен да се самоубие от него.

Трималхион — герой от романа на Петроний „Сатирикон“, приказно богат и необразован освободен роб, символ на наивност, тъпота и пошъл вкус.

Троил , мит. — най-малкият син на троянския цар Приам, паднал от ръката на Ахил. Според средновековната традиция, идеща от рицарския роман на Бенуа дьо Сент — Мор, Троил бил влюбен в Кресида.

Тулианум — подземието на държавния римски затвор.

Феникс , мит. — легендарна птица, която според вярването живеела повече от ЗОО години, след това сама се изгаряла и отново възкръсвала от пепелта.

Флора , мит. — италийска богиня на цветята и младостта. В нейна чест уреждали празника флоралии от 28 април до 3 май.

Харити , мит. — богини на красотата и радостта, дъщери на Зевс и Евринома; от свитата на Афродита; отговарят на римските грации.

Хармодий и Аристогейтон (VI век пр.н.е.) — заговорници, организирали убийството на синовете на Пизистрат Хипий и Хипарх, успели да убият само Хипарх; символ на тираноубийци.