Хенрик Сенкевич - Quo vadis

Локуста — отровителка от времето на Нерон (Тацит, Анали, кн. 12, гл. 66).

Лотофаги , мит. — обитатели на Африка, които се хранели с лотос; в преносен смисъл страна, дето хората забравят всички мъки. В „Одисея“ се разказва, че хора, които ядат лотос, забравят своето минало.

Лукан (39–65 г.) — Марк Аней Лукан, римски поет с републикански възгледи, автор на поемата „Фарсалия“; участник в заговора на Пизон срещу Нерон, заставен да се самоубие по негово нареждане.

Лукреций (95–55 г. пр.н.е.) — Тит Лукреций Кар, римски поет, автор на философската поема „За природата на нещата“, която започва с химн към Венера.

Луцина , мит. — прякор на Диана като покровителка на раждането.

Масиниса (238–149 г.пр.н.е.) — нумидийски цар, отначало враг, по-късно съюзник на Рим във Втората пуническа война.

Мая , мит. — горска нимфа, майка на бог Хермес.

Мемнон — древен египетски цар, на когото била издигната колосална статуя близо до египетската Тива. При изгрев слънце тя издавала звук, приличен на стенание.

Мирон (V век пр.н.е.) — един от най-големите гръцки скулптори. Известен в ново време с Дискобола и групата на Марсий.

Митра , мит. — староиранско божество и герой; в императорската епоха неговият култ се разпространява сред римските легиони; император Нерон също се посветил в неговите мистерии; свързан и с християнството — рожденият му ден (зимното слънцестоене) църквата възприела за деня на рождество Христово.

Мопс , мит. — прорицател, когото обожествили и почитали като герой; имал храм в малоазийския град Колофон.

Музоний — Гай Музоний Руф, философ — стоик, заточен от Нерон.

Муций Сцевола — легендарен римски младеж, решил да убие етруския цар Порсена, който обсадил Рим. Но убил неговия писар. Доказал смелостта си, като оставил спокойно ръката си да изгори на един мангал. Поучен от това, Порсена вдигнал обсадата.

Неморенската гора — лесът на Диана край град Ариция; там имало и нейно светилище, неговият жрец се наричал неморенски цар.

Нес , мит. — кентавър; прободен от стрела на Херкулес, умирайки, подарил на Деянира дреха, натопена в неговата кръв; по-късно, без да знае за губителната сила на тая дреха, тя убила Херкулес, като го накарала да я облече.

Ниоба, Ниобея , мит. — наказана от Латона за своята гордост, тя загубила всичките си деца, които били избити от Аполон и Артемида; от скръб тя се превърнала в скала.

Нума Помпилий (VII век пр.н.е.) — вторият римски цар, уредил религиозните култове.

Озирис , мит. — египетски бог на плодородието, честван с празник, подобен на Дионисовия.

Октавия — първата съпруга на Нерон, удушена по негова заповед на остров Пандатария край бреговете на Кампания.

Орест — син на Агамемнон и Клитемнестра, убиец на майка си; действащо лице от драмата на Есхил „Евмениди“, в която е показано как богините на отмъщението Ериниите го преследват по света.

Пазитея , мит. — една от трите арити, в която бил влюбен Сън (Морфос).

Пазифая , мит. — съпруга на критския цар Минос, която в противоестествена любов с бик родила чудовището Минотавър.

Парки , мит. — трите богини на съдбата, орисници: Клото, Лахизис и Атропос.

Парменид (V век пр.н.е.) — гръцки философ от елеатската школа; с учението си за единното битие предходник на Платоновата метафизика.

Пафос — град на остров Кипър. Според един мит Афродита се родила в лесовете край града.

Персий (34–62 г.) — Авъл Персий Флак, поет от етруско потекло, стоик по философски възгледи; автор на малък сборник сатири.

Петроний — Гай Петроний Арбитер, римски конник, проконсул във Витиния, консул в Рим; приближен на Нерон, заподозрян в участие в заговора на Пизон, се самоубил (66 г.). Основен източник за живота му са Аналите на Тацит (кн. 16, гл. 18).

Пизон — Гай Калпурний Пизон; заточен от Калигула и помилван от Клавдий; в 65 г. организирал заговор срещу Нерон, разкрит от Тигелин. Тацит (Анали, 15, гл. 48) казва за него, че се занимавал с ораторство и се отличавал със своята кротост.

Пирон (IV–III век пр.н.е.) — гръцки философ, основател на античния скептицизъм.

Плиний (23–79 г.) — Гай Плиний Секунд Стари, съвременник на събитията; приближен на император Веспасиан; автор на енциклопедическо съчинение „Естествена история“, в което са разказани и много невероятни истории; загинал при избухването на Везувий.

Праксител (IV век пр.н.е.) — прочут гръцки скулптор.