Хенрик Сенкевич - Quo vadis

Нерон допря ножа до шията си, но само си бодеше кожата със страхлива ръка. Виждаше се, че никога няма да се реши да забие острието. В това време Епафродит неочаквано му натисна ръката и ножът се заби чак до дръжката. Очите му изпъкнаха страшни, огромни, ужасени.

— Нося ти живот! — извика влизащият центурион.

— Късно — отвърна с хриплив глас Нерон.

И добави:

— Това е вярност!

След миг смъртта започна да го завладява. От дебелото му гърло бликаше кръв като черна струя. Краката му потрепераха, ровейки земята — и той издъхна.

Вярната Актея го обви на сутринта в скъпи тъкани и го изгори на обсипана с благовония клада.

И тъй премина Нерон, както преминава вихър, буря, пожар, война или мор, а базиликата на Петър властва и досега от Ватиканския хълм над града и над света. А край старата Капенска врата днес има малък параклис с полуизтрит надпис: „Quo vadis, Domine?“

Агрипина — майката на Нерон, съпруга най-напред на Гней Домиций Ахенобарб, после на император Клавдий; убита по заповед на сина си.

Аполон , мит. — гръцко божество с твърде разнообразни функции; бог на музите и техен предводител (музагет); култът към Аполон проникнал в Рим по времето на император Август; на Палатин имало богат храм на Аполон.

Шия — в античен смисъл навсякъде в текста се разбира Мала.

Алкмеон , мит. — син на Амфиарай и Ерифила, един от участниците в похода на Седемте срещу Тива. Когато се върнал, убил майка си като виновница за гибелта на баща му.

Актеон , мит. — ловец, който видял къпещата се Артемида; разгневената богиня го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.

Амфитрита , мит. — царица на моретата, дъщеря на Нерей и съпруга на Посейдон.

Анакреон от Теос (VI век пр.н.е.) — гръцки лирик, автор на лека любовна и пиршествена лирика с хедонистично настроение.

Апиций — Марк Габий Апиций, прочут гастроном от времето на Август и Тиберий. Запазеното съчинение „За кулинарното изкуство“ от Апиций не е от него, а от по-късно време.

Аполоний от Тиана (I век на н.е.) — прочут чудодеен, неопитагореец; посещавал няколко пъти Рим.

Аристип от Кирена (IV век пр.н.е.) — гръцки философ, ученик и последовател на Сократ, основател на хедонистическата школа; според него всяко действие, което цели постигането на удоволствие, е добро и красиво.

Аристогейтон — вж. Хармодий.

Ата , мит. — богиня на моментното безумие, отнемащо човешкия разсъдък, която носи нещастие на хората.

Атинската академия — школата на Платон в Атина.

Ахенобарб, т.е. Червенобрад — семеен прякор на рода на Домициевци, към който принадлежал Нерон, преди да бъде осиновен от император Клавдий. Пълното му име било Луций Домиций Ахенобарб.

„Ауреолус“ — жълтицата; заглавие на драма.

Байи — прочут в римско време курорт на север от Неапол, където Нерон направил неуспешен опит да убие майка си.

Батави — германско племе, населявало земите на съвременна Белгия.

Бона Деа , мит. — Добрата богиня, римско женско божество с лечителни функции; съпруга или дъщеря на Фавън.

Брен — предводител на сеноните срещу Рим (ЗОО г. пр.н.е.).

Бриарей , мит. — прозвище на великана Егеон, който имал 50 глави и 100 ръце.

Британик — Тиберий Клавдий Цезар, син на император Клавдий и Месалина, жертва на Нерон.

Брут — Луций Юний Брут, свалил царската власт в Рим и пръв римски консул заедно с Марк Хораций в 509 г. пр.н.е. Осъдил на смърт своите синове, участвали на страната на свалените царе в заговор срещу републиката.

Ваал , мит. — главното божество на старосемитските народи, бог на природната сила и слънцето.

Ваний — цар на квадите; по времето на Тиберий обединил няколко германски племена в едно царство.

Велика Гърция — Южна Италия.

Верес — Гай Корнелий Верес, богат римски сановник, пропретор на Сицилия (73–71 г. пр.н.е.), прочул се с грабежите си. Даден под съд и обвиняван от Цицерон, бил осъден на конфискация на имуществото и изгнание.

Веста , мит. — богиня на домашното огнище; в храма й горял вечен огън; жриците на Веста, весталките, били свободни римски жени от знатен произход, обречени с целомъдрие на богинята.

Вологез I (52–78 г.) — партски цар, водил дълги войни с Рим и накрая станал негов съюзник; име на много партски царе.

Галба — Сервий Сулпиций Галба, римски военачалник, провъзгласен за император от испанските и галските легиони; управлявал в края на 68 и началото на 69 г. след самоубийството на Нерон.