Хенрик Сенкевич - Quo vadis

Горгий (V век пр.н.е.) — прочут оратор и софист.

Данаидите , мит. — дъщери на Данай, убили своите съпрузи Египтиадите в брачната нощ по поръчение на баща си и затова осъдени в подземното царство да наливат вечно вода в бъчва без дъно.

Девкалионов камък , мит. — след потопа, на единствено оцелелите хора Девкалион и Пира било предсказано, че човешкият род ще се зароди отново, ако двамата хвърлят през рамо костите на майката. Девкалион разбрал, че става дума за камъните, които са костите на майката земя. И така мъжете се зародили от хвърлените от Девкалион камъни, а жените — от хвърлените от Пира.

Дедал , мит. — легендарен строител и художник; построил на Крит лабиринта за чудовището Минотавър; за да освободи себе си и сина си Икар от лабиринта, където ги затворил Минос, направил за двамата крила, които прикрепил към ръцете с восък.

Демокрит от Абдера (V в.пр.н.е.) — главен представител на античната атомистика; според традицията изключително весел човек за разлика от мрачния Хераклит.

Диоген от Аполония (V в.пр.н.е.) — гръцки философ, автор на съчинението „За природата“.

Диоклециан — Гай Валерий Диоклециан, римски император от 284 до 305 г.

Дирка , мит. — съпруга на тиванския цар Лик. Като завоювал Сикион, Лик направил царицата Антиопа робиня на Дирка. Синовете на Антиопа отмъстили за майка си, като привързали Дирка за рогата на бик.

Домиция — леля на Нерон, убита от него по внушение на майка му Агрипина.

Евандър , мит. — син на Хермес, преселил се от Аркадия в Лаций и основал селище на Палатин.

Елисейските полета или Елисий — според Омир красива долина на запад на брега на Океана, където обитават невидими за смъртните блажените, получили безсмъртие. Според по-късните вярвания част от подземния свят, дето обитават след смъртта праведните.

Еней , мит. — троянец, син на Анхиз и Венера; след разрушаването на Троя се преселил с отряд троянци в Италия; неговите потомци основали Рим.

Еол , мит. — божество на ветровете. Според „Одисея“ Одисей намерил убежище на неговия остров. Когато го изпращал, Еол оставил да духа само попътният вятър, а всички останали ветрове поместил в мех, който му дал. Любопитните другари на Одисей отворили меха и ветровете върнали отново кораба в Еолия. Разгневен, Еол отказал да приеме втори път Одисей.

Епидавър — град в Средна Гърция, считан за родно място на Асклепий, с прочуто светилище.

Епиктет (50–130 г.) — философ — стоик, освободен роб от гръцки произход, живял и творил в Рим.

Ереб , мит. — син на Хаос и брат на Нощта, олицетворение на вечния мрак; метонимия за подземния свят.

3енон от Китион (335–262 г.пр.н.е.) — основател на стоическата школа.

Зет , мит. — съпруг на Аедона, която завиждала на Ниоба за прекрасните й деца и решила да убие сина й, но по погрешка заклала своя син Итил.

Ида — планина в Троада; метонимия за Троя.

Идумея — област в Палестина.

Изида , мит. — египетска богиня, сестра и съпруга на Озирис, майка на Хор. Заедно със Серапис проникнала в Рим със своя култ; почитана като богиня на природната сила и съдбата; наложила се въпреки съпротивата на римския сенат.

Как , мит. — разбойник, известен със своята сила, убит от Херкулес.

Каледония — Британия.

Калигула — Гай Юлий Цезар Германик, римски император (37–41 г.), убит от своята лична охрана.

Касий Херея — убиецът на Калигула, началник на преторианската гвардия.

Квади — германско племе, населявало земите на съвременна Чехия.

Кимерийци , мит. — племе, което живеело в далечния Запад, дето не достигали лъчите на слънцето; там се намирала долината на блажените.

Клавдий — Тиберий Клавдий Друз Германик, римски император (41–54 г.), отровен от своята втора съпруга Агрипина, майката на Нерон.

Клио , мит. — отначало муза на героическата поезия, после на историята.

Корнут — Луций Аней Корнут, философ — стоик, учител на Нерон, по-късно заточен от него.

Ксенофан (570–480 пр.н.е.) — гръцки философ, критикува вал антропоморфната представа за божеството; според него единият бог е идентичен със самото битие и има формата на сфера.

Лето , мит. — титанка, майка на Аполон и Артемида.

Либетриди , мит. — музите, наречени така по името на един извор.

Либитина , мит. — староиталийска хтоническа богиня на подземния свят и смъртта.

Лизип от Сикион (IV век пр.н.е.) — прочут гръцки скулптор.