Хенрик Сенкевич - Quo vadis

Харон , мит. — лодкар, който превозвал душите на мъртвите през подземната река до портите на дома на Хадес.

Хеката Триформис , мит. — Триликата богиня на кръстопътищата, духовете и магията.

Хелвеция — антично название на Швейцария.

Хераклея Понтийска — град във Витиния на крайбрежието на Черно море.

Хеспериди , мит. — пазителки на чудодейните златни ябълки. Те живеели в градина, намираща се далече на запад, където растяло дърво, раждащо златни ябълки; градината на Хесперидите е синоним за земен рай.

Хиберния — антично название на Ирландия.

Хиперборейските страни — местата отвъд Севера, дето живеели хиперборейците, митично племе, отличаващо се със своята набожност.

Цезар (100–44 г. пр.н.е.) — Гай Юлий Цезар, римски пълководец, държавен мъж, оратор и писател; застъпвал изискването за краткост и яснота.

Церера , мит. — римска богиня на плодородието, който съответства на гръцката Деметра. Нейният празник цереалиите се празнувал през април.

Цирцея (Кирка) , мит. — магьосница от остров Еея. Според „Одисея“ тя превърнала в свини Одисеевите другари и държала една година при себе си Одисей в любовен плен.

Юпитер — Амон , мит. — смесено римско — египетско божество.

Юпитер Либератор , мит. — т.е. Освободител.

Юпитер Статор , мит. — Юпитер, който възпира бягството, също защитник, спасител.

августиани , лат. — издигнати от Нерон римски конници, негови приближени.

агапи , гр. — вечери на обичта, братски християнски трапези.

агер , лат. — поле; също равнинната част на град Рим.

акант , гр. — южно растение с едри листа, чиито цветове се използвали като декоративен елемент.

аква , лат. — вода; особ. водопровод (иначе акведукт).

алумна , лат. — храненица.

аренариум , лат. — кариера, отдето черпели пясък за цирка.

ас , лат. — медна монета, най-дребната парична единица.

асклепиади , гр. — лекари към храма на Асклепий и негови свещенослужители.

асфодел , гр. — бардун, лилиеподобно растение; гърците го садели на гробовете като символ на скръбта; според вярването в подземното царство имало поляна, обрасла в асфодел.

атриум , лат. — централната част на римската къща без покрив и с басейн в средата, дето събирали дъждовна вода.

ауреус , лат. — монетата златен денарий.

бестиарии , лат. — гладиатори, които се борят със зверове в цирка; също звероукротители.

бестия , лат. — звяр.

бис , гр. — скъпа бяла или червена материя, употребявана в древно време; също вид ценна кожа.

була , лат. — брошка, по-рано носена от етруските царе и пренесена в Рим заедно с тога претекста. Носена в Рим като амулет от децата на знатните семейства. В деня на зрелостта заедно с тога претекста, посветявана на домашните лари.

велариум , лат. — платно, което опъвали над атриума, за да пази от слънце.

велариус , лат. — роб, чието специално задължение е да се грижи за завесите в атриума; също телохранител.

вербена , лат. — зелени клончета от мирта, лавър и кипарис.

виа , лат. — голям път, шосе.

вивариум , лат. — клетка за животни, зверилник.

гема , лат. — скъпоценен камък; в по-широк смисъл изобщо камък, който служи за украса; под гема се разбира както инкрустираният камък, поставян на пръстени, така и по-големият камък с релефно изображение — т.нар. камея.

грекули , лат. — гърчета, презрително обръщение към гърците.

диатриба , гр. — литературен спор по предварително уговорена тема; къс повествователен жанр, култивиран в елинистическата философия.

диота , гр. — винен съд с две дръжки.

диспенсатор , лат. — иконом, ковчежник.

едил , лат. — висша държавна длъжност; имало двама плебейски и двама курулни едили, които се грижели за благоустройството на града, за зрелищата и снабдяването.

емпориум , гр. — пазарище.

епилатор , лат. — роб, който прислужва при къпането; авторът смесва епилатор с депилатор — т.е., който обезкосмява тялото на изкъпания.

епилима , гр. — вид помада.

епиникий , гр. — победна песен.

ергастулум , лат. — изправителен дом за роби.

ефебия , гр. — онова място в палестрата, дето се упражнявали младежите; метонимия за палестра.

инкубация , лат. — лекуване с приспиване в храма на Асклепий; богът се явява в съня на болния, дава му съвети и му предписва лек.