Ева Фьолер - Златният мост

— Не — признах аз. — Но си струва да опитаме.

Херцогинята въздъхна.

— Прекалено се радвам на завръщането ти, за да си блъскам главата по въпроса. Направихме това, което бе по силите ни. Твърдо вярвам, че всичко ще се нареди. — Тя плесна с ръце като едно щастливо дете. — А най-хубавото е, че можем да отидем на бала!

След новината за смъртта ми бе решила да не ходи, затова сега се радваше още повече, че все пак щеше да присъства. Веднага нареди да ми приготвят вана. Докато чаках, седнах до дядо Анри в салона.

— Радваш ли се за бала? — попита ме той.

— Да — излъгах. — Определено ще е приказно.

— Сигурен съм в това. Аз го очаквам с нетърпение, защото не се удава често възможност да се видят заедно кралят и кралицата. Те са една толкова хубава двойка.

Кралицата вече я познавах и знаех, че изглежда превъзходно. Оставаше да се види дали кралят беше на нейното ниво. В интернет — във всеки случай преди да изчезне мистериозно — изглеждаше доста добре, но това можеше да се дължи на ласкателно нарисувани портрети.

— Кардиналът също ще се появи — продължи дядо Анри. — Един много могъщ човек.

— Да — съгласих се лаконично.

— Въпреки това стои под въпрос дали е справедлив — размишляваше дядо Анри. — Особено когато става въпрос за хугенотите.

Кимнах учтиво, защото не знаех какво да кажа. Дядо Анри седеше с изправен гръб, подпирайки двете си ръце на бастуна. Погледът му съзерцаваше ужасното платно отсреща, което отразяваше зверствата през Вартоломеевата нощ.

— Ришельо произхожда от семейство, посветило се на закона и реда. Баща му е бил началник на гвардейците, а дядо му известен юрист. Но сред тях нямаше кой да предотврати клането, дори напротив.

— Може би Ришельо е различен — казах, макар да знаех истината.

Дядо Анри поклати мрачно глава. Върху старото му сбръчкано лице бе изписана мъка, а очите му блуждаеха в нищото.

— Опасявам се, че е много по-лош. Подготвя почвата за окончателното прогонване на моите братя по вяра.

Мари отвори големите двойни врати на салона и пристъпи като истинска фея. Очите ѝ сияеха от нетърпение.

— Започва се, Ана! Банята ти е готова!

Станах от дивана и се усмихнах плахо на дядо Анри. Ужасно ми беше мъчно за него, ала не знаех как да го утеша. Всички тези страшни преживявания бяха само изкуствени спомени, но със сигурност точно толкова травмиращи.

Той отвърна на усмивката ми с меланхолична любезност.

— И да се нагласите подобаващо, вие двете! — извика, той след нас, когато последвах Мари към стаята ѝ, където беше приготвила всичко.

Когато се потопих в топлата вана с аромат на лавандула, усетих колко бях напрегната. Липсата на сън, разигралите се събития и най-вече кавгата със Себастиано ми бяха дошли в повече. Чувствах се като играчка на батерии, движеща се напред-назад, на която някой беше счупил бутона за спиране.

Когато Мари научи, че не бях яла от предния ден, нареди да ми донесат цяла табла с вкуснотийки, от които си хапнах няколко още докато седях във ваната. След това се почувствах по-добре, но значително по-изтощена. От горещата вода се уморих. Масажът на главата, който ми направи Минет, за да ми измие косата, ми подейства сънотворно. Бях на път да се унеса. Ако зависеше от мен, след банята бих се излегнала за няколко часа, но Мари категорично отказа; обясни, че все още сме имали доста неща за вършене.

Останалата част от стайлинга съвсем ме довърши. Въпреки това изпълнявах послушно всичко, защото Мари бе в стихията си и аз не исках да ѝ развалям настроението. Процедурата протече като един от епизодите на Пълна промяна , където кандидатката можеше да види новия си външен вид едва в края на предаването. Минет полира ноктите ми е една специална кърпа, оскуба ми веждите, напарфюмира ме зад ушите с приятен аромат, нави ми косата c маша и ме гримира, докато седях по бельо и чорапи на табуретката, без да се поглеждам в огледалото. Дори още не бях видяла роклята. Затова пък имах възможността да огледам доста добре бельото ми, което имаше невероятна прилика c някои модели от двайсет и първи век. Корсет c връзки, който ми седеше доста добре, и бикини тип боксерки c панделки и къдрички. Всичко изглеждаше доста скъпо. Дори копринените чорапи бяха истински лукс, c телесен цвят и ултратънки, които се закрепяха над коляното c панделки.

После трябваше със затворени очи да се мушна в роклята. Усетих мека тъкан и нежен аромат на цветя, докато Минет обикаляше около мен и ме гласеше. Мари издаде няколко възхитителни стона и така стигнах до заключението, че всичко изглеждаше, както си го бе представяла. Тя ме хвана за ръката и ме дръпна няколко крачки напред.