Ева Фьолер - Златният мост

— Още не, още не! — викаше тя. — Само когато ти кажа! — Вълнението ѝ бе заразно, чувствах се като Пепеляшка след срещата ѝ c добрата фея. — Сега вече можеш да си отвориш очите!

Поглеждайки се в огледалото, трябваше да примигна няколко пъти, защото не можах да се позная, действително изглеждах като Пепеляшка. Роклята ми беше от бяла коприна с втъкана сребърна нишка. В горната си част бе вталена, а от кръста надолу се спускаше до пода на блестящи вълни. Ръкавите бяха тесни до лактите и от там се превръщаха в истински произведения на изкуството от дантела. Талията бе c остър връх и украсена с перлена бродерия. Въпреки това роклята не изглеждаше претрупана — просто беше приказно красива. Филип бе сътворил един истински шедьовър.

Но Минет също бе свършила отлична работа. Тя бе прибрала косата ми в гръцки кок, с наниз от перли и изобилие от масури, които падаха свободно от двете ми страни. А гримът ме бе променил изцяло. Никога не се гримирах силно, но затова пък Минет не беше пестила материал. Светла основа, изобилие от черен молив на очите, а на устните червена къна — не беше грим за всеки ден, ала напълно подходящ за едно голямо вечерно парти.

— Харесваш ли се? — попита Мари.

Впечатлена, гледах отражението си и кимнах мълчаливо.

— Новият ми шивач я уши. Показа ми скица на роклята, която напълно ме завладя. Един наистина талантлив млад мъж, който ще стигне много далеч.

Обърнах се към нея и отново примигнах, защото външният ѝ вид ме порази. Никоя от известните ми топмодели не можеше да се сравнява с нея. Тя беше толкова сияйна и безупречно красива, че ти спираше дъха. Роклята ѝ, едно приказно творение от златна коприна, беше подобна на моята, само че тя я изпълваше по-добре от мен и деколтето ѝ бе значително по-пищно.

— Мари, ти си ослепително красива — казах с възхищение. — Ще засенчиш всички на бала.

Тя се изчерви от радост, но поклати глава.

— Както винаги, кралицата ще бъде най-хубава.

Доброто ми настроение се изпари на мига.

— Ами ако… — Ако не успеем да вземем диамантите навреме , исках да кажа, но се спрях, защото не исках да си го представям.

— Тя ще носи воал — рече Мари. — Затова няма веднага да се забележи, че не носи колието.

— Тогава може би ще успеем да ѝ го върнем навреме.

Мари сви рамене и въздъхна.

— Да се надяваме на най-доброто. — Изведнъж тя направи няколко танцови стъпки, а полите ѝ се завъртяха шумно около нея. — Стига толкова. Ние все още не сме готови! Погледни обувките! И тези ветрила! И прекрасните бродирани маски! Не са ли фантастични?

Времето се изтъркули някак си, когато най-накрая каретата спря пред къщата и потегли към кралския бал c маски. Дядо Анри ни се възхити и ни направи комплименти, ала аз не можах да се зарадвам истински. Коремът ми бе свит на топка от напрежение, но нямаше връщане назад.

През тази вечер всичко щеше да се реши.

Огледах почтително балната зала. Тя беше с гигантски размери, а празничната ѝ украса беше главозамайващо пищна. Навсякъде горяха свещи в многоръки свещници, както и в огромните, блестящи c безброй кристални капки полилеи, които висяха от тавана и изпълваха залата c мека светлина. Скъпи копринени тапети предлагаха стилен фон на големите маслени платна, сред които съзрях една истинска картина на Рубенс. Спрях се пред нея изумена. След няколкостотин години на това място пак щяха да висят картини на други известни художници, тъй като кралският дворец щеше да се превърне в музей, но тук и сега имаше маскен бал и аз бях в центъра на събитието. Група музиканти стояха в ъгъла и свиреха весела музика. Лека-полека гостите бяха пристигнали и сега лакеи им поднасяха напитки. Имаше повече от стотина души, които стояха на групички и си говореха, всички облечени в прекрасни тоалети и маскирани. В тези ранни векове сред благородническото съсловие маската спадаше към модерните аксесоари за балове дори и извън времето на карнавала.

От съображения за сигурност си бях сложила котешката маска, което доведе до малък спор с Мари. Тя искаше да си сложа маска, която бе поръчала специално за мен и подхождаше на роклята ми — в кремав цвят и c перлена украса. Но аз настоях за моята под претекст, че ми бе скъп спомен от родния край и исках да си я сложа на днешния ден — което донякъде си беше вярно. За моя изненада, Мари ме разбра и не повдигна допълнителни възражения.

Имах чувството, че времето ми изтичаше. От пристигането ни нищо не се бе случило. С дядо Анри прекарахме първия четвърт час заедно, залепени до полата на Мари, която ни мъкнеше от групичка на групичка, оглеждайки се във всички посоки. Беше ми почти невъзможно да открия познати лица под маските, изискваше се максимална концентрация. Кралят и кралицата още не се бяха появили, а също и от Ришельо нямаше следа. Затова пък разпознах няколко гости, които бях срещала при други обстоятелства, като маркиза Дьо Рамбуйе и няколко от нейните посетители. Също така на пътя ни се изпречиха различни познати лица от партито на Мари.