Ева Фьолер - Златният мост

— Какво? — Засмях се слисано. Това беше най-абсурдното обвинение на всички времена. — Та аз мразя този човек! Никога и за нищо на света не бих работила за него! — Погледнах я предизвикателно — Всъщност понякога съм си мислела, че ти шпионираш за него.

Тя се втренчи в мен.

— Ти си луда.

— Престанете веднага. — Филип нетърпеливо поклати глава. — Ана, какво искаш от нас?

— Първо, искам да знам къде живее Себастиано. — С това предизвиках още повече подозрението на Сесил.

— Филип, тя нарочно се прави на глупава. С този мускетар имат афера, а не знае къде живее.

— Но аз наистина не знам! — извиках отчаяно. — Затова дойдох тук! Моля те, Филип! Кажи ми!

— На Рю Сен Мартен, над билковия магазин.

По дяволите! Сега си спомних! Веднъж мосю Мирабо беше споменал улицата, просто покрай всички притеснения бях забравила. Въздишайки, притиснах длани към слепоочията си. Трябваше да се концентрирам, ако исках да спася положението. Все още имаше една възможност (макар и минимална), която не бях взела под внимание. Но за това трябваше да разкрия малка част от истината.

— На маскения бал тази вечер кардиналът ще злепостави кралицата — обясних аз. — Кралят ѝ е наредил да си сложи диамантената огърлица. Но това няма как да стане, защото колието е у Гастон.

— Защо би я злепоставило, ако не носи колието? — попита Сесил бавно.

Поколебах се, ала след това осъзнах, че тук би помогнала само цялата истина. Без помощта на двамата можех да забравя за какъвто и да било успех на мисията. Следователно трябваше да изплюя камъчето.

— Кардиналът е издал на краля, че кралицата е подарила брилянтите на любовника си. Ето защо е скроил плана, за да я съсипе на бала. — Спестих им, че Ришельо щеше да го стори благодарение на моята изключителна непредпазливост.

Сесил подсвирна.

— Виж ти!

Филип беше възмутен.

— Каква подлост!

Още повече подкладох възмущението им.

— И всичко това само защото кралицата следва истинската си любов, вместо да се измъчва заради брак, който е сключен по сметка.

Филип веднага кимна решително, Сесил също изглеждаше така, сякаш с този аргумент можех да я спечеля на моя страна, затова добавих:

— Ришельо никога не е харесвал кралицата. Той иска да се отърве от нея.

— Вярно е — рече Сесил замислено. — Отваря му се много добра възможност.

— Точно това искаше да предотврати херцогинята — обясних аз. — Но сега брилянтената огърлица е у Гастон, който възнамерява да избяга, ако не го спра.

— Хм, не ми направи такова впечатление — рече Филип. — Видях го преди час. Спомена, че довечера ще отиде на бала. В действителност каза, че би искал да види със собствените си очи резултата от труда си.

Сесил се намръщи.

— Чудя се дали не работи по поръчка на кардинала?

— Не — изразих съмнението си. — Иска огърлицата за себе си, изрично ми го каза, преди да се опита да ме убие. Планира да си подсигури добър живот. Така че накитът все още е у него.

— И като бонус иска да види срамното унижение на клетата кралица! — Бузите на Филип почервеняха от яд. — Алчността му не познава граници. Той още ми дължи пари и все твърди, че в момента е затруднен.

— Срамота — обади се Сесил и ме погледна. — С какво можем да ти помогнем?

Поех си бавно въздух. Сега бе настъпил моментът за един нов план.

След като обсъдихме всичко до най-малката подробност, оставих на Филип и Сесил част от моя златен резерв. До вечерта щяха да имат някои разходи.

Впечатлена Сесил посочи монетите.

— Изглежда, херцогинята е доста щедра, нали?

— О, тя има толкова злато, че не знае какво да го прави. — Оставих ги да си мислят, че златото идваше от Мари.

Дори погледът на Филип се изпълни с копнеж, когато извадих златните монети от кесийката си и им отброих няколко. Знаех какво му минаваше през главата. За него пътят към сърцето на Сесил бе постлан със злато и това бе единственият начин да я спечели завинаги. Докато бяха толкова бедни, колкото сега, тя нямаше да престане да се среща е отвратителния Баптист и Филип щеше да продължи да се измъчва.

— Можете да задържите всичко, което ви остане — обещах им аз. — Ще ви дам още, стига веднъж завинаги да приключим с тази работа.

Не го казах, за да положат по-големи усилия, а защото исках да са щастливи заедно. В противен случай златото щеше да се върне във фонда на пазителите на времето на френския барок, така поне щях да го инвестирам разумно и на местно ниво. Филип и Сесил бяха мои приятели, а на приятелите се помага, когато съществува възможност.