Ева Фьолер - Златният мост

— Замалко да загубиш живота си заради участието ти в тази афера — продължи той. — Когато стигнах моста, негодникът вече беше избягал. Но не се притеснявай, ще го намеря, а след това ще съжалява, че се е родил. Този дебелак ще познае не само мен, но и шпагата ми!

Стана ми много приятно, като си представих сцената. Погледнах го благодарно.

— Ще направиш това за мен?

— Ще направя всичко за теб — рече той твърдо. — Само ако осъзнаеш, че досега стоеше на грешната страна.

— Осъзнавам го — рекох миролюбиво. Поне що се отнасяше до Гастон, беше самата истина. С него бях приключила, като изключим, че трябваше да си плати, задето се опита да ме убие. Що се отнасяше до лоялността ми към Мари и кралицата, за известно време трябваше да я запазя за мен. След като Себастиано си спомнеше всичко, така или иначе, щеше да знае кои са истинските приоритети в тази мисия.

— Знам, че познаваш дебеланкото — рече Себастиано. — Кажи ми името му.

— Казва се Гастон Льоклер.

— Къде се подвизава? — попита войнствено Себастиано.

— Има стая на Рю дю Жур, но със сигурност вече не е там.

— Всъщност откъде познаваш тази измет?

— Той идва от… същата местност, както и аз. Но го познавам бегло. Подмами ме, че възнамерява да ми помогне, но в действителност е искал бри… да забогатее. — Бързо смених темата и посочих къщата, от която преди малко излезе Себастиано. — Какво правеше там?

— Имах среща с Негово Високопреосвещенство.

Потреперих.

— Ришельо? Там ли живее?

— Разбира се.

Притеснено погледнах към къщата през рамото му. Дали Ришельо стоеше там някъде на някой прозорец и ни наблюдаваше? Беше доста далеч, в другия край на площада, който беше огромен. Но може би имаше бинокъл. Дали вече бяха измислени в този век? С него можеше прекрасно да шпионира тайните посещения на кралицата.

— За какво мислиш? — попита ме Себастиано.

— А, за нищо.

— Изглеждаш прекалено сериозна, за да е нищо.

— Ами след като ме питаш… Смяташ ли, че кардиналът може да има нещо против, че ти и аз… ние…

— Би имал известни резерви — допусна Себастиано. — Но докато е убеден, че по този начин служа за постигането на по-висши цели, не би възразил.

— Чакай малко. — Погледнах го втрещено. — Значи ли, че ще му представиш нещата така, сякаш се жертваш? Че спиш с мен за постигането на по-висши цели!

— И сам ще се досети, че няма да е голяма жертва за мен.

Гневът ми нарасна.

— Така както нямаше да е голяма жертва, ако се беше сближил с Мари, както той искаше от теб първоначално?

Лицето му посърна.

— Подслушала си разговора ни?

— И какво, ако е така? — отсякох аз.

— Ето защо ме заля с виното.

— Беше от невнимание.

Той не изглеждаше така, сякаш ми вярваше.

— Значи, поканата ти за театър също бе от невнимание? Или по-скоро бе опит да ме следиш и държиш настрана от херцогинята?

— Исках да те видя отново!

На това той отвърна с иронично повдигане на вежди. Осъзнах, че отново се карахме. Но бях бясна, също колкото и той, защото се осмеляваше да ме обвинява!

— Мериш с двоен аршин — изтъкнах аз. — В края на краищата ти също не излезе с мен от чиста симпатия. А само заради по-висшите цели!

Той въздъхна и лицето му отново придоби благо изражение.

— Ана, вече сме обсъждали това. Въртим се в кръг с този спор. Сама каза, че между нас има някаква специална връзка, която излиза извън рамките на обичайното привличане. Отначало отказвах да го приема. Но междувременно разбрах, че си права. — Той ме погледна умолително. — Влюбих се в теб, Ана. До уши, тотално и безнадеждно.

Сърцето ми се разтопи. Усетих как очите ми се напълниха със сълзи и пожелах да кажа нещо, ала не успях. Устните ми трепереха и аз ги прехапах, за да го скрия.

Той докосна рамото ми.

— Нека да забравим причината, поради която се срещнахме първия път, и да започнем на чисто. Ще говоря с Негово Високопреосвещенство и ще му обясня, че намеренията ми към теб са искрени.

Погледнах го право в очите, за да открия в тях някакви следи от поредния му тактически ход. Но видях само дълбока и искрена обич.

Малко несигурна, си поех дъх.

— Ако му кажеш това, със сигурност ще си навлечеш неприятности.

— Не и ако успея да го убедя, че си се отказала от заговорническия съюз на херцогинята и кралицата.

Използвах момента и смених темата.

— Всъщност защо миналата нощ ме следваше? — попитах го.

— Следях те — призна той откровено. — Любовникът на кралицата е бил видян как залага брилянтите. Следователно се очакваше, че кралицата ще намери начин и средства да ги откупи, защото кралят ѝ нареди да ги носи на днешния бал. Накрая повериха на теб да върнеш колието, очевидно с погрешното убеждение, че никой няма да те проследи.