Ева Фьолер - Златният мост

— Трябва да тръгвам. — Прегърнах и двамата, след което потеглих. Отидох с каретата под наем до Рю Сен Мартен, но надеждите ми, че ще намеря там Хосе, бързо се изпариха. Каретата му никъде не се виждаше. Себастиано също го нямаше — почуках упорито на вратата му на втория етаж, където ме заведе гледащата като крава и малко тъпа дъщеря на търговеца на билки.

— Брат ви рядко си е вкъщи — каза момичето, което беше приблизително на моите години. — От задължения няма време. Кардиналът залага големи надежди на него. Мосю Фоскер е един от най-способните му мъже.

— Мога да се обзаложа — измърморих аз.

— Странно, не е споменавал да има сестра. Всички си мислехме, че е загубил цялото си семейство при пожар.

— Аз съм много издръжлива и оцелях.

Тя ме погледна с големите си изпъкнали очи.

— Въобще не си приличате. Вие сте руса, а той е с черна коса.

— Той също така е и мъж — рекох аз.

С това ѝ дадох тема на размисъл. Тикнах в ръката ѝ една сребърна монета и ѝ обещах още, ако ми прати известие в Палас дьо Шеврьоз веднага след като Себастиано се прибереше.

— Но не трябва да му казвате, че съм била тук. Искам да го изненадам.

Тя стисна монетата със зъби и ми даде думата си.

По моя молба кочияшът направи един кръг около къщата на кардинала и аз ѝ хвърлих един дискретен поглед. Въпреки жегата, бях си наметнала пелерината, чиято качулка падаше пред лицето ми, така че никой не можеше да ме разпознае. Пред къщата имаше една дузина мускетари и е надеждата, че някой от тях можеше да е Себастиано, се наведох напред от файтона, за да ги огледам по-добре. Точно в този момент возилото рязко зави, аз загубих равновесие и залитнах към резето на вратичката, което се вдигна. Вратата се отвори широко и аз нададох силен вик. Замалко да падна от файтона, задържах се на косъм. При тази крайно опасна каскада загубих наметалото си — съсипвах ги по-бързо, отколкото можех да ги износя. Единият му край се изплъзна и попадна под колелата. С едно рязко движение се откъсна от тялото ми и падна измачкано на пътя. Привлякох вниманието на мускетарите и всички се обърнаха към мен. Висях наполовина от каретата, вкопчена в рамката на клатещото се превозно средство. Косата ми, която след последното ми преминаване във времето приличаше по-скоро на слама, се вееше диво пред лицето ми, така че едва след повторното поглеждане видях, че Себастиано действително бе сред мускетарите. Той ме гледаше втренчено, сякаш не вярваше на очите си. Жак и Жул също бяха там, те ме познаха и ми махнаха.

— Ана! — извика Жак (или беше Жул), докато тичаше след файтона. — Почакай!

— Да спра ли? — попита ме кочияшът.

— Не, в никакъв случай! Бързо напред към Палас дьо Шеврьоз!

Жак (или Жул) забави ход, ала не разбрах дали защото се разочарова, или защото се разсърди, тъй като погледът ми се бе заковал в Себастиано. Той бе отишъл при наметалото ми и го вдигна, гледайки ме право в очите. Лицето му беше безизразно. Ако изобщо можеше да се прочете някакво чувство, то бе потвърждение на заплахата му, че ще ме предаде на тъмничаря . По гърба ми премина ледена тръпка, когато си спомних думите му.

Пред Палас дьо Шеврьоз се разплатих с кочияша и се запътих към къщата, вървейки бързо под аркадите. Един последен поглед към противоположната страна на големия площад ми показа, че Себастиано все още стоеше там и ме наблюдаваше.

Мари беше безкрайно щастлива, когато изведнъж се появих. Тя ме прегърна и непрестанно галеше косата ми, сякаш искаше да се убеди, че наистина стоях пред нея.

— Значи, е истина! — извика тя е възторг. — Преди малко Минет заяви, че те е видяла на площада, но аз си помислих, че е плод на въображението й! Дори ѝ се скарах, защото продължаваше да настоява, че те е видяла. — Гласът ѝ трепереше. — Изживях един ужасен ден! Пролях безброй сълзи, когато Фоскер ми съобщи за смъртта ти. Искаше ми се и аз да умра, защото вината беше моя.

— Та това са пълни глупости.

— Не, не, вярно е! Ако не те бях изпратила на тази опасна мисия, нападението нямаше да се случи!

— Сега отново съм тук.

— Да, стана чудо! — Мари сияеше. — Сега всичко ще се нареди!

— Ами… страхувам се, че не е съвсем така. Брилянтената огърлица не е у мен. Типът, който ме нападна, ми я взе. — Пропуснах да спомена факта, че ми бяха свили под носа още една огърлица копие, и бързо добавих: — Но имам план как да върнем колието за бала тази вечер.

Мари отвори широко очи.

— Сигурна ли си?