Ева Фьолер - Златният мост

Хосе и Себастиано все още не бяха дошли, ето защо се надявах, че междувременно Хосе бе успял да възвърне паметта му. Имаше малка надежда, че кралицата отново разполага с огърлицата си. И веднага щом се появеше, щях да знам със сигурност. Ако беше забулена, тогава можеше да помогне само план Б. За него обаче беше от съществено значение присъствието на гадния предател Гастон. Но засега никъде не го виждах.

За мое успокоение, на няколко пъти видях в тълпата Филип и Сесил. С парите, които им бях дала, си бяха подсигурили дрехи и бяха подкупили церемониалмайстора да ги допусне до бала. Засега всичко вървеше по план, но все още не ми бяха дали уговорения знак. И така, трябваше да чакам, въпреки че никак не ми беше добре от вълнение и тревога. Не оставаше много време до отварянето на банкета — в една съседна зала бяха приготвили за гостите огромна банкетна маса. А когато всички се настаняха по местата си, щеше да е късно, защото тогава кралицата трябваше да се разбуди и с това да настъпи нейното падение.

Хората около мен се впускаха в празни приказки. Основно клюкареха по адрес на други, които не присъстваха тази вечер и които никога не бях чувала. Докато изведнъж не споменаха име, което ми беше познато.

— Дьо Порт е напуснал града още по тъмно. Носи се слух, че е искал да се дуелира с Бутвил, но е избягал от страх.

— Кой твърди това? — изплъзна ми се от устата. — Самият Бутвил? — Игнорирах смаяните и снизходителни погледи, които ме зяпнаха от всички страни. — Ако го казва той, лъже. Дьо Порт се отзова на дуела. Той не беше страхливец, а човек на честта.

— Той беше? — попита смаяно една жена.

— Неговите секунданти със сигурност могат да ви кажат повече.

— Какво говорите! — извика един мъж. — Сигурен съм , че видях файтона на Дьо Порт! В никакъв случай не е избягал!

— Не би било в негов стил — съгласи се друг.

— Време е да се сложи край на безчинствата на Бутвил! Колко вече е убил при дуел?

— Клетата му млада жена!

Всички говореха ожесточено в един глас и искаха да научат повече, ала в този момент в другата част на залата се появи Себастиано. Той носеше мускетарска униформа и не беше маскиран, а изражението на лицето му не вещаеше нищо добро. Веднага забелязах, че нищо не се бе променило: все още не беше възвърнал паметта си. Но въпреки маската ми и голямото разстояние помежду ни, веднага ме позна.

Със заплашително изражение той се запъти към мен. И аз сторих единственото нещо, което в този момент ми се стори разумно — незабавно побягнах.

На вратата едва не връхлетях върху Сесил.

— Ето те и теб! — каза тя. — Тъкмо се канех да те извикам!

— Бързо, трябва да се махнем от тук! — изрекох, останала без дъх. — Себастиано е по петите ми!

— Мили боже! — Тя хвърли тревожен поглед през рамото ми, след което посочи към един коридор. — Ела с мен.

— Гастон тук ли е? — попитах притеснено.

— Да, дойде преди малко. Изпречи ми се на пътя. Под претекст го подмамих в една от стаите, сега чака там.

Тя избърза напред. На следващия ъгъл срещнахме Филип, който ни изгледа тревожно.

— Какво се е случило?

— Мускетарят преследва Ана. Трябва да го спреш. Планът ни ще се провали, ако ни хване. Нямаме време! Ана, хайде.

Последвах я по необходимост, а Филип продължи към балната зала, за да се изпречи на пътя на Себастиано. В края на коридора погледнах за кратко назад, ала сред тълпата от гости не можах да разпозная нито един от двамата.

В лабиринта от коридори и зали замалко да изгубя и Сесил. Едва видях как една престилка зави зад ъгъла. Беше се облякла като прислужница и бе скрила русите си коси под една шапчица. Носеше рокля, непорочно закопчана до якичката. Въпреки това с пищната си фигура и красивото си лице беше прекалено атрактивна, за да се изгуби в тълпата от прислужници. Видях как на няколко пъти я заговаряха гости предимно от мъжки пол. Не можах да разбера обаче дали всички я познаваха от театъра, или просто искаха да пофлиртуват малко, така или иначе, дегизировката ѝ не беше много правдоподобна. Затова пък тази на Филип му пасваше много добре, с лакейската си униформа се движеше незабелязано сред множеството и също като двете ни със Сесил се оглеждаше за Гастон.

Настигнах Сесил и доста се постарах да следвам големите ѝ крачки.

— С какъв претекст го подмами там? — попитах я.

Тя ми хвърли ироничен поглед през рамо. Не продължих да разпитвам, изражението ѝ ми каза всичко. Имах друга представа за Гастон — той винаги говореше с такава обич за приятелката си от Берлин — но явно повечето мъже бяха безсилни срещу прелестите на Сесил.