Ева Фьолер - Златният мост

Той извади един фенер и ми го подаде.

— Вземи. И бездруго ще ти трябва, за да се преоблечеш. — Хосе извади една торба от чантата си и ми я подаде. — Всичко е вътре. Побързай. Ще те чакам ей там. — С протегната ръка той посочи една скала, която незабавно познах. С причудливата си форма на огромен юмрук тя се издигаше пред нас на светлината на фенера — вратата, през която щяхме да отидем в миналото.

Бързо се облякох зад едно дърво. Хосе се беше постарал при избора на дрехи, наистина беше помислил за всичко: долна риза, памучна рокля, чорапи, пелерина с качулка — дори удобни обувки, които ми паснаха идеално, и разбира се, както всичко останало, бяха подходящи за пътуване във времето.

Когато бях готова, излязох иззад дървото. Хосе също се бе преоблякъл. Моите неща, включително чантата, айфона и другите ми вещи, прибрах в празната торба. Нищо от това не можех да взема с мен в миналото — всичко щеше да изчезне, защото произхождаше от настоящето. Задържах само кожената торбичка c маската и златните монети. Оставаше само въпросът къде да прибера торбата c нещата ми.

За моя изненада, Хосе изкопа дупка до скалата с една малка лопата, която се бе появила от нищото. Поставих чантата в дупката, където той вече бе депонирал пътната си чанта.

— Какво има вътре? — попитах аз.

— Дрехи за смяна, за мен и Себастиано. Ако всичко върви по план, утре вечерта ще се върнем.

Бях впечатлена. Откъм логистика до момента всичко бе безупречно организирано, което беше добър знак. Отново започнах да се надявам за щастлив изход на цялото начинание.

— Канеше се да ми разкажеш защо си бил в 1620 година — повторих въпроса си отпреди малко. — И как въобще се стигна до тази задача.

Забелязах, че нямаше никакво желание да говори за това, но беше наясно, че имах право да знам.

Въздишайки, той започна да ми разказва.

— В Париж настъпиха нередности, установихме множество нарушения.

— Чрез огледалото или?

Не уточни, навярно въпросът ми му се бе сторил твърде глупав или маловажен.

— Мисията беше спешна, ала местният пазител на времето ни се стори неблагонадежден, затова изпратихме Себастиано.

— Какво имаш предвид под нас? Ти и Есперанца? Или и други хора?

Отново не отговори, вместо това продължи, сякаш не му бях задала въпрос.

— Още в началото на мисията нещо се обърка и Себастиано заседна във времето. При нормални обстоятелства щях сам да се погрижа, ала не бях в състояние, затова изпратих теб.

— Чакай, не се случи точно така. Първо ме изпрати при Гастон . И това, въпреки че сте били наясно какъв отвратителен кучи син е той!

— Не си права.

— Но ти току-що сам каза, че сте знаели!

— Казах, че го смятахме за неблагонадежден. „Неблагонадежден“ в смисъл на „некомпетентен“. Не ни бяха известни безскрупулната му алчност и склонността му към насилие.

— Как въобще се е добрал до тази работа, след като е толкова некомпетентен?

— Не всички пазители на времето са сто процента перфектни професионалисти. Между тях, за съжаление, има и неудачници.

Да не искаше нещо да ми намекне? Погледнах го недоверчиво, ала на светлината на фенера окото му беше безизразно. Понякога този мъж бе истинска загадка за мен. Ако изобщо беше мъж, а не някой човекоподобен мутант от далечна вселена.

— Добре. Тогава бих искала да знам каква е била задачата на Себастиано.

— Да спаси един човешки живот.

— О! — Прилоша ми. Прозвуча толкова сериозно! Сега вече ставаше ясно защо завръщането му не беше успешно. Изпълнението на задачата му тепърва предстоеше. — Чий живот? На кралицата?

— За съжаление, това спада към нещата, които огледалото не разкрива.

— Ами аз? Аз също ли трябва да спася някого? Или огледалото не показа и това?

— Напротив, знаците бяха лесни за тълкуване. Ти трябваше да се погрижиш кралицата да си върне брилянтите.

— Да, да, дааа ! — извиках и спонтанно вдигнах ръка към небето в знак на победа. И имах удоволствието да видя потрепването на Хосе. — Знаех си — казах победоносно и продължих с по-умерен тон: — През цялото време го знаех! Е, не бях съвсем сигурна. Но почти. — Но тогава ми светна, че нямаше повод за радост. Натъжих се. — Брилянтите са у Гастон. Със сигурност вече е на другия край на света.

— Не, все още е там, брилянтите също. За момента може спокойно да ги задържи, защото това ще е най-доброто отклоняване на вниманието, за да създадем фалшиво чувство за сигурност у врага.