Ева Фьолер - Златният мост

Без значение. Сега спешно трябваше да си взема душ. И да се обадя по телефона. Най-вече да се обадя по телефона. Да хвърля едно око на Уикипедия и бързо да прочета Тримата мускетари. Надявах се после да ми хрумне нов план, а също и как да го реализирам.

Беше само предчувствие, но знаех, че нямам много време.

Веднага след като влязох в хотелската стая, се опитах да звънна на Хосе, ала отново се включи гласовата поща.

Отчаяна и обезсърчена, прочетох съобщенията, които междувременно бях получила. Съобщение на гласовата ми поща от майка, която бе в Копенхаген (Баща ти пристигна, надявам се да си изкарваш чудесно в Париж! Обади се, когато имаш време!) . И един куп съобщения от Ванеса, като се започне с: Как е в Града на влюбените? Прати ми снимка на Айфеловата кула през нощта! После: Ще излизаме с Даниел, онзи сладък тип от дванайсети. Винаги съм искала да пробвам с по-малки момчета! И се стигне до: Защо не пишеш, какво става с теб???

Докато проверявах всички съобщения, изпиука още едно входящо. Номерът ми беше непознат.

Ще дойда днес в полунощ. Чакай ме при портала на моста. Хосе.

От вълнение замалко да си изпусна телефона. Хосе ми писа! Той беше тук! Отново се разплаках, но този път от облекчение и благодарност, защото това беше най-хубавата новина от доста време насам.

Отговорих му: Ще бъда там. Как си? При мен всичко се обърка. Гастон е предател. Спомените на Себастиано изтрити.

Чаках ли, чаках, ала не получих отговор. Минутите отлитаха, без нищо да се случи. Беше типично в негов стил. Хосе не беше чак толкова неразговорчив като Есперанца, ала не беше много по обясненията. Трябваше да изчакам до полунощ. Чудесно, няма що. Но все пак вече имах някаква перспектива. Хосе щеше да знае как да действа. За първи път от дни насам почувствах лек прилив на надежда.

Написах няколко весели съобщения на родителите ми и Ванеса, взех два аспирина и сложих кожената чантичка с маската на парното да се изсушат. После се насладих на един дълъг душ и не ми пукаше дали някой щеше да влезе и нареже с касапски нож завесата на душа.

Накрая си облякох чисти дрехи, сложих айфона ми да се зарежда и отворих Уикипедия. Още веднъж прочетох най-важните бележки, като се започне с тези за Ришельо. След това статията за Тримата мускетари и аферата с диамантената огърлица, за която никой не знаеше дали бе реална, или бе плод на въображението на Александър Дюма, автора на романа. На теория едно публично изявление от моя страна можеше да разясни въпроса на целия свят, например: Проучвания на една работеща под прикритие пътуваща във времето показват, че в действителност се е отнасяло за една брилянтена огърлица.

За Луи XIII можех да добавя: Последни открития водят до заключението, че кралят е бил хомосексуалист и поради това не е биологичният баща на Луи XIV.

Чудех се защо подобно нещо изобщо не се споменаваше. Всъщност всеки можеше да стигне до този извод. Един бегъл поглед на всичките кралски метреси във френската история даваше доказателството: Луи XIII имаше само платонически приятелки, докато кралете преди и след него са имали множество любовници и извънбрачни деца.

И най-вече абсурдната история, според която кралят и кралицата след повече от двайсет години брак зачеват така мечтания наследник на трона! Явно поради лошото време кралят е бил принуден да остане в замъка, където е била отседнала кралицата, и — отново по принуда — е трябвало да делят едно легло, защото спалнята ѝ е била единственото затоплено помещение в цялата сграда. И девет месеца по-късно се ражда Кралят Слънце.

Дали някой сериозно го вярваше?

След известно време думите започнаха да се замъгляват пред очите ми, не можех да се концентрирам. Оставих телефона, за да си почина малко, докато главоболието ми утихнеше. Без да се усетя, съм задрямала, а когато се събудих, вече се беше стъмнило. Стреснато погледнах телефона си — седем и половина. Бях проспала целия ден.

В крайна сметка ми се беше отразило добре, чувствах се отново във форма. Главоболието ми също бе намаляло.

Коремът ми изкъркори. За по-лесно отидох до най-близкото бистро и си поръчах супа, и докато я ядях, прочетох докрай статията за кралицата. Ще рече, исках да я прочета, ала не я намерих. Трескаво започнах да сърфирам, но Анна Австрийска бе изчезнала от интернет. Краля и Ришельо също ги нямаше. Изглеждаше, сякаш кардинал с такова име никога не бе съществувал. Всички бяха като изтрити, Гугъл ми показваше само статии, които нямаха нищо общо с известните исторически личности. Резултатът беше същият и на други уебсайтове. Опитах с Луи XIV — пак нищо. Дори електронната книга за Тримата мускетари беше изтрита, даже изглежда, сякаш Гугъл не познаваше книгата. Имаше множество хора с името Д’Артанян, ала никой от тях не беше мускетар.