Ева Фьолер - Златният мост

— Заложил я е — обясни Мари.

Смаяно погледнах Мари.

— Сигурна ли си, че не са му я откраднали?

— Съвсем сигурна. Преди малко получих съобщение от кралицата. Веднага след като кралят ѝ е заповядал да си сложи брилянтите, тя е изпратила бележка на Джордж с молба да ѝ предостави колието за балната нощ. Той ѝ върнал отговор, че го е заложил поради спешна нужда от финансови средства.

— Измамник! — извиках възмутено.

— Е, не може да говорим така за него. В края на краищата колието му е било подарено и може да прави с него всичко, което поиска. Джордж е смел и праведен патриот и като такъв участва в политически събития, които гълтат много пари. Както знаеш, в някои части на Европа бушува жестока война. Между народите има различни съюзи и държавите, които не искат да бъдат въвлечени във войните, се защитават от посегателствата на войнолюбивите владетели…

Тя продължи да обяснява, ала от всичко запомних само, че добрият Джордж е предпочел да осребри колието, за да финансира тайни военни машинации, вместо да го носи до сърцето си, както бе обещал.

— Мъже — казах мрачно. Според мен с това обобщавах всичко. Жените не биваше да се доверяват на мъжете.

Мари очевидно беше на друго мнение.

— Въпреки всичко Джордж много обича кралицата.

— Тогава да си върне колието.

— За съжаление, това няма как да стане. Той вече е дал сумата от залога на един пощенски ездач, който по най-бързия начин ще изнесе парите от страната.

Неохотно си дадох сметка, че събитията се развиваха съвсем различно, отколкото в романа. Може би Гастон беше прав. От друга страна, приликите все още бяха прекалено очебийни, за да се очаква най-лошото на бала.

Мари каза на глас това, което си мислех.

— Трябва да предотвратим Ришельо да изложи кралицата на бала.

— Не може ли тя просто да се разболее и да не отиде?

— Изключено. Ришельо на това се надява. В този случай той ще придума краля да притисне кралицата и така тя да си признае какво е направила с колието. Тогава всичко ще е загубено. — Мари поклати глава. — Не, кралицата трябва да си сложи диамантите на бала. Само по този начин ще е в състояние веднъж завинаги да постави кардинала на място му, разобличавайки го пред краля като злобен доносник. А до тържеството трябва да сме ѝ набавили колието.

— Но как?

— Като го откупим ние.

— Няма ли да ни трябва разписка за заложената вещ или нещо подобно? Да не говорим за многото пари.

— Имам и двете. Джордж ми даде разписката, а парите ще дам аз. Той ще ми ги върне при първа възможност.

Да, надявай се, помислих си. Но разбира се, се въздържах и не изрекох саркастичната си прогноза.

— Така че все още можем да спасим ситуацията — продължи Мари. — Но ще имам нужда от помощта ти.

— Можеш да разчиташ на мен. Какво трябва да направя?

— Да вземеш колието. Пратих съобщение на лихваря, той знае. Не смея да отида аз, защото междувременно Ришельо е наредил да следят и мен. Назначил е няколко души. Забелязах ги днес, когато отидох при Джордж.

— Ще се справя — казах много по-оптимистично, отколкото се чувствах. — Кога?

— Тази вечер, по здрач.

Стартирахме операцията като професионални командоси, с други думи, с абсолютна военна прецизност. Мари заведи дядо Анри на театър, с което уцели два заека с един куршум — изпълни обещанието си към Сесил и едновременно с това се погрижи хрътките на Ришельо да изчезнат от полезрението. От прозореца на горния етаж можех да видя как най-малко трима ездачи следваха на кратко разстояние каретата, и при това не се постараха да останат незабелязани. Единия от тях дори го познавах — беше Жак. Или Жул. При всички положения един от двамата. Но който и да беше, щеше да прекара една много скучна вечер пред хотел „Бургундия“. Вероятно можеше да отиде на представлението, ала и вътре щеше да се отегчи, с изключение на сцените, в които Сесил се появяваше в прозрачна риза.

Когато теренът се разчисти, се приготвих за тръгване. Според плана моята първа задача бе да разбера дали и аз не стоях под наблюдение. За тази цел отидох с Минет — междувременно слугите се бяха върнали — до шивача, за да вземем една рокля.

— Това ще е твоята рокля за бала — заяви Мари загадъчно. — Изрично наредих да бъде готова за тази вечер. Но ти не трябва да я виждаш, забранявам ти! Трябва да е изненада и аз искам да видя лицето ти, когато я зърнеш за първи път!

Не знаех, че е искала да ми ушият нова рокля. Оказа се, че я бе поръчала при бащата на Филип. Когато пристигнахме с Минет, вече лежеше опакована върху тезгяха. Мари се беше погрижила и за заплащането и можех веднага да я взема. Пръстите ме сърбяха да повдигна мекия памучен плат, с който беше увита, и да ѝ хвърля един поглед, ала Минет стоеше до мен и със сигурност щеше да ме издаде на Мари. Така че награбих мекия, многообещаващо шумолящ вързоп и благодарих любезно на майстора шивач.