Ева Фьолер - Златният мост

— Въобще чуваш ли това, което ти разказвам? — попитах го.

— Какво? — измърмори той, дъвчейки лакомо. — О, да, разбира се. Кралицата и херцогът. Това обаче го знаех. Само онова с брилянтите ми е ново, благодаря ти за информацията.

— Точно като в романа — подчертах аз.

— Кой роман? А, имаш предвид Тримата мускетари . Точно така, последния път ми разказа за него. Честно казано, все още си мисля, че това са пълни глупости. Тази книга е смесица от художествена измислица и легенда, подправена с щипка реалност. Една малка щипка — натърти той.

— Убедена съм, че е повече от една щипка. Важно е! За задачата ми имам предвид. Кралицата ще трябва да носи брилянтите на бала. Кралят със сигурност ще я накара. А Ришельо ще се погрижи брилянтите да изчезнат от херцога.

— Аха, искаш да кажеш, че трябва да предотвратим кражбата на брилянтите от херцога, за да може да ги върне на кралицата за бала?

— Нещо подобно.

— И как предлагаш да стане това?

— Най-добре да изпратим съобщение на херцога, c което да го предупредим старателно да ги пази.

— Готин план — призна Гастон.

— И ти трябва да го осъществиш.

Това му се стори по-малко готино. Раздразнен, той захапа една пирожка.

— Според теб как да го направя?

— Като изпратиш на херцога въпросното предупреждение и като предпазна мярка платиш на няколко души да го пазят от потенциални крадци.

— Той е инкогнито в Париж и почти не напуска дома си.

— Още по-добре. Тогава ще е по-лесно да го охраняват.

Гастон въздъхна.

— Добре. Ще видя какво мога да направя. — Той погледна въпросително обикновените ми дрехи и вълнените ми чорапи, които се подаваха под калния подгъв на роклята ми. Обувките, които бяха не по-малко мръсни, бях събула пред вратата, за да не изцапам хубавия паркет. — Херцогинята на Шеврьоз не ти ли даде нови дрехи? Ходиш наоколо като прислужница.

— Тези дрехи са удобни — отговорих рязко и подхванах следващата важна точка, която трябваше да обсъдим. — След бала трябва да опитаме отново.

— Какво да опитаме?

— Да се върнем вкъщи.

— А, разбира се. — Гастон кимна мрачно. — Вече говорих със стария за това. Беше неутешим, задето скокът ви се оказа неуспешен. Трябва да ти предам от негово име съжаленията му. Разбира се, при следващия опит ще бъде отново на линия.

— Всъщност той къде е сега?

Гастон повдигна рамене.

— На път. Както всички стари, нали?

Ако старецът, който отговаряше за него, бе замесен от същото тесто като Есперанца, навярно имаше право.

— Това ли е всичко? — Гастон се прозя. — В такъв случай ще си подремна още малко.

— Първо трябва да свършиш работата с херцога.

Той небрежно махна с ръка.

— Ще се погрижа.

— Но не чак след като се наспиш.

— Не се притеснявай, имам го предвид.

— Разчитам на теб.

— Добре де. Разбрах. — Той изглеждаше стресиран. — На мен също не ми харесва цялата тази история, Ана. Всъщност сега трябваше да съм в Берлин при приятелката ми. Само защото преминаването се провали, трябва да седя тук дежурство до следващата смяна на лунната фаза.

— Дежурен — казах аз. — Казва се „да седя дежурен“.

— Благодаря, но това не ми помага много. Дори не мога да се прибера вкъщи за уикенда.

Звучеше точно толкова вбесен, колкото аз се чувствах. Тази сутрин не зърнах нито веднъж разстоянието между зъбите му, което обикновено лъсваше при всяка негова усмивка. Определено удълженият престой в миналото не действаше добре и на двама ни. С потиснато настроение си взех довиждане и реших да си пробвам късмета на Понт Нотр Дам, ала както и последния път, магазинът с маските на Есперанца беше затворен, а от нея нямаше и следа.

Затова пък мосю Баптист тъкмо отваряше магазинчето си. Обгърнат от облак с аромат на рози — все пак от време на време сменяше миризмите — той подреждаше върху тезгяха различни флакончета и възглавнички, напълнени с цветчета, и при удалата му се възможност веднага ми предложи една нова тоалетна вода, собствено производство.

— Екзотичен като градините на харем в Ориента — похвали творението си той. — Една-единствена капка от тази великолепна есенция разгръща изобилие от многообещаваща наслада за сетивата. Прясно забъркан за дамите в крак с модата. — Той засия срещу мен, насърчавайки ме да си купя. В следващия миг ме позна и набързо се оттегли обратно в магазина си.

Чудех се дали да не се отбия при Сесил, но със сигурност тя още спеше и ако я събудех в този час, щеше да е поне толкова кисела, колкото и Гастон. Следователно се върнах в Плас Роаял. За моя жалост, бях забравила да си взема ключ. И тъй като нямаше слуги в къщата, след моето почукване с чукчето по вратата мина дълго време, без да се случи нищо. Дори и след второто и третото почукване. Треперейки и чукайки, стоях пред вратата близо час, докато най-накрая горе не се отвори един прозорец и не чух гласа на Мари.