Ева Фьолер - Златният мост

Себастиано остана неподвижен на прозореца. На светлината на свещите голото му тяло приличаше на статуя на римски войн. Не можех да сваля очи от него и така след известно време забелязах бдителната му стойка. Изглеждаше така, сякаш наблюдаваше нещо на площада.

Загрижена, станах от леглото, увих се в чаршаф и надникнах през рамото му. Подскочих стреснато, защото долу вървеше кралицата! Веднага разбрах, че е тя, въпреки че бе забулена, както при пристигането ѝ. Тя бързаше към една чакаща покрита носилка и се оглеждаше крадешком. След нея пред къщата се появи Джордж. Той се движеше на безопасно разстояние, но за посветените веднага ставаше ясна връзката им — кралицата му прати въздушна целувка и той ѝ отвърна. Тогава той изчезна под аркадите, а кралицата бързо се качи в покритата носилка, която бе вдигната и понесена от двама силни слуги. Веднага след това площадът опустя, сякаш нищо не се бе случило. Ала онзи миг, в който кралицата и Джордж спонтанно изразиха любовта си, не можеше да се върне назад. И Себастиано бе видял всичко.

Той се обърна към мен. Дори не направих опит да се престоря, че сцената на площада не беше от значение. От безизразния му поглед ми стана гадно и сведох тъжно глава.

— Ето защо поиска да се кача при теб — каза той, звучейки делово. — За да ми отвлечеш вниманието от това, което се е разигравало през цялото време в тази къща. Колко хитро и пресметливо.

— Не е вярно! Не беше пресметливо. Във всеки случай не само. Аз… аз исках да бъда с теб! Наистина го исках! — В отчаянието си го погледнах. Тогава реших да хвана бика за рогата и да бъда напълно откровена с него. — Трябва да опиташ да ги разбереш! — казах умолително. — Кралят не може да я направи щастлива, тя него също. Вероятно знаеш за неговите наклонности, нали? Не смей да твърдиш, че не е вярно! Защо тогава тя да не може да обича когото си поиска? Не вреди на никого! Тя има право да обича и да бъде обичана! Всеки човек има това право! — За да му докажа, че играех със свалени карти, продължих настойчиво: —Кардиналът иска да използва тази история за егоистичните си цели. Чувствата на другите хора изобщо не го интересуват. Интересува го само властта му. Той манипулира хората! И теб също, Себастиано! — Отново прозвуча като Себастиен . Преряза ме остра болка, ала не отстъпих. — Само за да видиш колко е подъл, ще ги споделя, че той ще убеди краля да упражни натиск върху кралицата, за да я накара да си сложи брилянтите на бала с маски. И по този начин ще я злепостави!

— Защо това ще я злепостави?

— Защото вече не притежава огърлицата.

Себастиано веднага си направи верния извод.

— Да не би да я е дала на Джордж Вилиърс в знак на любовта си?

Прозвуча присмехулно, а аз не можах да потисна надигналото се неприятно чувство в мен. През цялото време е знаел кой е любовникът на кралицата, а сега от мен бе разбрал, че тя бе подарила на Джордж колието. В случай че утре сутринта изтичаше при кардинала с тази информация и по този начин му предоставеше подходящото средство за злепоставяне, за всичко щях да съм виновна аз. Освен ако не успеех да го убедя, че стоеше на погрешната страна. Ако наистина задачата ми бе да предпазя кралицата от злонамерените машинации на кардинала, трябваше да склоня Себастиано да се превърне, така да се каже, в Д’Артанян. Затова бе необходимо да му кажа цялата истина.

— Ти също трябва да се пазиш от кардинала. Ако е в негов интерес, той не би се поколебал да обвини и теб.

— Как ти хрумна тази абсурдна идея?

— Не е толкова абсурдна. Ако Ришельо обвини един влиятелен херцог, че има афера с кралицата, може да се стигне до нежелани дипломатически конфликти. Затова пък един обикновен, ала добре изглеждащ мускетар ще бъде много по-подходящ за едно такова обвинение. Може да се окажеш подходяща пионка, особено ако доказателствата го потвърдят.

— За какви доказателства говориш?

— Мари ще се погрижи кърпичката ти, която наскоро забрави тук, да стигне до Ришельо.

Себастиано веднага разбра.

— Доста добро изнудване. — Гласът му беше леден. — Ако се очаква това да ме спре да докладвам на кардинала какво видях тази вечер, можеше да си спестиш усилията.

— Не те изнудвам! — Погледнах го ужасена. — Просто исках да ти докажа, че съм честна c теб!

— Наистина ли? Колко честна беше с мен, когато ме заведе на моста, където ме чакаха съучастниците ти?

— Това беше… само за твое добро!

— Удар по главата е мое добро? — Гласът му звучеше саркастично.