Ева Фьолер - Златният мост

— Седем пъти. Това е тя! Бързо! Тичай да ѝ отвориш! И я доведи горе.

Припряно поставих купата с пралини на пода и забързах надолу. Сърцето ми биеше лудо, когато отворих вратата. Една забулена фигура с тъмна качулка влетя покрай мен в преддверието. Лъхна ме ухание на парфюм от рози. Бързо затворих вратата и се обърнах към забулената фигура.

Мили боже! Как се поздравява една кралица?

— Добър вечер — казах наслуки. Тогава се сетих за сериала Династията на Тюдорите и потънах в импровизиран, но много дълбок реверанс. — Ваше Височество — допълних за всеки случай.

Кралицата отметна назад качулката и воала си и разкри едно очарователно слабо лице, обрамчено от тъмни къдрици. Знаех, че Анна Австрийска — така се казваше — бе на двайсет и четири, ала ми се стори доста по-млада. И бе наистина впечатляващо красива.

— Ти трябва да си Ана — рече тя е нежен глас. — Моя съименничка. Мари ми разказа за теб. — Усмивка проблесна върху устните ѝ, което я направи още по-красива. Но в същото време изглеждаше малко несигурна и уплашена. Предположих, че тази среща ѝ костваше невероятни угризения и страхът бавно я убиваше. Съчувствах ѝ. Но за истинската любов нито един залог не беше достатъчно висок. Самата аз бях поела огромен риск, за да бъда отново със Себастиано. Кралицата имаше пълната ми подкрепа, започнах да я харесвам от самото начало.

— Да, аз съм Ана. Най-добре да се качите с мен горе. Моля, последвайте ме. — Докато с мъка се изправях от дълбокия поклон, шумно скъсах едно парче плат от подгъва на роклята ми.

Кралицата тактично се престори, че нищо не забеляза. Следваше ме по стълбите с грациозни стъпки, повдигнала c две ръце тежката си пелерина. Розовите листенца по стълбите бяха пометени от полите ѝ и тя не обърна внимание на романтичната украса. Лицето ѝ бе бледо от вълнение. Искаше ми се да ѝ кажа нещо успокоително, като например Всичко ще е наред , но най-вероятно щеше да го приеме като проява на прекалено фамилиарничене, затова се въздържах.

— Оттук, Ваше Величество. — „Величество“ звучеше дори по-добре от Височество. Чувствах се почти като истинска придворна дама. Съобразителна, дискретна, компетентна. С бързи крачки вървях по коридора… и се спънах в купата с пралини, която бях оставила преди малко. Със сдържана учтивост кралицата отново се престори, че не забелязва, докато аз подскачах на един крак, за да махна една залепнала бадемова пралина от подметката си.

Мари стоеше в очакване на прага на отворената врата на спалнята.

Кралицата въздъхна с облекчение.

— Скъпа приятелко! Сърцето ми се стопля, когато те видя! — Тя бързо се отправи към Мари и я прегърна със сестринска обич, а Мари отвърна на прегръдката ѝ, изпълнена с топлина. Изглеждаше така, сякаш двете наистина се познаваха от години, въпреки че тяхното приятелство, както знаех, съществуваше благодарение на изкуствена обща памет.

Звукът от чукчето на външната врата отекна още веднъж — отново седем пъти.

— Това е той — прошепна кралицата.

Бледото ѝ допреди малко лице порозовя, а изящно изваяните ѝ ръце се разтрепериха.

— Отивам бързо да отворя вратата — предложих аз.

Така кралицата можеше да си пийне глътка вино, за да притъпи вълнението си. Или да обсъди с Мари необходимите мерки по потулването на нещата.

А що се отнасяше до мен, все още бях замаяна от решението да се използва кърпичката на Себастиано с цел да бъде дискредитиран пред кардинала. Някак трябваше да го предотвратя. Дори да имаше само нотка на съмнение относно лоялността на Себастиано, лесно можеше да се стигне дотам, Ришельо да му вдигне мерника. Или още по-лошо: веднага да се превърне в обществен враг номер едно.

Най-добре бе да се опитам да покрия кърпичката навреме, макар че така щях да осуетя плановете на

Мари. Като цяло имах лошото чувство, че се движа по много тънък лед.

Внимателно отворих голямата входна врата. Друга фигура с качулка, значително по-висока от кралицата, се шмугна покрай мен и влезе в къщата. И този път качулката бе отметната назад, този път от мъжка ръка, разкривайки лице, на което щяха да завидят повечето холивудски звезди. Приличаше малко на Аштън Къчър.

— Здравей — рекох аз. Ала се чух да казвам Приемете моите почитания , като гласът ми прозвуча сравнително пискливо. В края на краищата не срещах всеки ден херцог, и то такъв, който приличаше на филмов актьор и беше таен любовник на кралицата.