Ева Фьолер - Златният мост

— Какво имаш предвид под среща? — Още докато задавах въпроса, знаех какъв отговор ще последва.

— Ще дойде още някой — прошепна Мари.

— Разбирам — отвърнах също толкова тихо.

Това наистина беше много вълнуващо! Кралицата щеше да се срещне тук с любовника си! И Ришельо в никакъв случай не биваше да узнае.

От което веднага изникваше въпросът, защо Мари ми сподели тайната, след като знаеше, че се срещам с любимия мускетар на кардинала.

— Защо си толкова сигурна, че можеш да ми се довериш? — изтърсих аз.

— Защото вярвам в теб — рече просто тя. — Ти си моята сродна душа, не ти ли го казах вече? Когато опознаеш кралицата, ще разбереш лоялността ми към нея и защо трябва да се направи всичко възможно, за да не може никой да я предаде. Особено онова интригантско парвеню кардиналът. Заедно ще предотвратим да не ѝ навреди. — Гласът ѝ звучеше решително, а лицето ѝ имаше безмилостно изражение, все едно се намираше на жизненоважна мисия. Изведнъж я обгърна аура на решителност, сякаш целта на живота ѝ се състоеше в това, да спаси кралицата от машинациите на кардинала.

Хрумна ми мисълта, че наистина можеше да е така. Навярно това бе единствената причина да я пратят в миналото. А моята задача бе да ѝ помогна, ето защо не можех да си тръгна. Подозирах също, че имаше нещо общо с бала. Не можеше да е съвпадение, че през изминалите дни слушах само за този прием. Дори Есперанца го беше споменала, а и на него можех да нося маската. Тогава допуснах, че има предвид баловете като цяло, ала гледайки назад, явно е имала наум един определен прием, а именно предстоящия кралски бал с маски. Там щеше да бъде поставено началото на бъдещето. Бъдещето на кралицата. Изведнъж всичко ми се изясни, нямах никакви съмнения.

— Каквото и да е намислил кардиналът, ще го осуетим. Можеш да разчиташ на мен. — Говорех със същата решителност като Мари преди малко. Потиснах с мъка разяждащите ме опасения, че се налагаше — поне отчасти — да се изправя срещу Себастиано, който заемаше страната на кардинала. По поръчение на Ришельо той шпионираше кралицата и сметнах, че част от задачата ми е да му попреча. Току-виж съм успяла да го дръпна на наша страна! До бала разполагах с още няколко дни. Въпреки че не знаех какво щеше да се случи там, бях твърдо решена да го предотвратя. Най-накрая имах цел! Дори и само тази яснота ме изпълни с нова надежда.

За съжаление, нямах никаква представа какво щеше да се обърка дотогава.

С наближаването на вечерта ставах все по-неспокойна. Каква ли беше кралицата? И що за човек беше любовникът ѝ? По принцип смятах изневярата за доста гадно нещо, в края на краищата беше най-подлото, което би могло да се направи в една връзка. Но както научих по-късно през деня от Мари, за кралицата важаха нещо като смекчаващи вината обстоятелства. Родената в Испания Анна била почти дете, когато — естествено не са я питали — я омъжват за Луи. Била откъсната от семейството си и отведена в парижкия кралски двор, където трябвало да се оправя, оставена сама на себе си. Или по-точно казано, сама сред акули — заобиколена от интриганти придворни, благородни подмазвачи и подлеци, борещи се за власт. Да не говорим за досадния кардинал, който не я понасяше и на всяка цена искаше да се отърве от нея.

Луи, който бе крал от десетата си година, предпочитал да ходи на лов и да се среща с приятели, а клетата кралица седяла самотна в покоите си и се отегчавала до смърт. Освен това — което бе същността на цялата работа — Луи бил обратен. Мари се изказа по-изискано, като отбеляза, че кралят се бе отдал на любимеца си, ала това не променяше фактите: с мъка консумирал брака си, и то по заповед на майка си.

— Истинска трагедия — прошепна Мари. — Не е чудно, че Франция все още чака наследник!

Когато чух това, малко се обърках, тъй като знаех, че след Луи XIII имаше Луи XIV, или по-точно казано, щеше да има — известния Крал Слънце. Следователно кралят още веднъж щеше да се озове под завивките с кралицата, макар и след много години. От прочетеното в Уикипедия си спомнях, че кралицата, която сега бе в средата на двайсетте, щеше да стане майка в началото на четирийсетата си година.

— Не разбирам защо кардиналът иска да се отърве от кралицата? — попитах Мари, докато в следобедните часове седяхме в салона в очакване на вечерта.

— Защото се е осмелила да се влюби! — възкликна възмутено Мари. Тя бързо се огледа, въпреки че освен мен нямаше никого. Всички слуги до един бяха напуснали къщата, а след обяда дядо Анри бе отишъл на гости на един стар приятел от последната война. — Така противоречи на виждането на Ришельо за дисциплина и ред — продължи Мари сърдито. — Тя се противопоставя на заповедите му, защото се бунтува срещу насилствено отредената ѝ роля. А човек на властта като него не може да понесе това. Ето защо той прави всичко възможно, за да събере доказателства срещу нея. Иска публично да я разобличи, така че кралят да няма друг изход, освен да я накаже със смърт за държавна измяна.