Ева Фьолер - Златният мост

Изтръпнах. Колко бързо може да падне главата на една невярна кралица, се виждаше при Хенри VIII [16].

— А кралят? Какво мисли той по този въпрос? Знае ли, че кралицата обича друг?

— Мисля, че не иска да знае, въпреки че може и да подозира нещо. Той е чувствителен мъж, който с удоволствие би се отказал от титлата и би оставил правителствените дела на Ришельо. И в това е истинската драма, твърде е зависим от Ришельо. Всичко, което прави или казва кардиналът, кралят го приема като Божия воля и се държи по съответния начин, особено когато става дума за ролята му на монарх. Кралят не може просто така да потули едно неопровержимо доказателство за изневярата на съпругата му, със сигурност ще има обвинение. Кралицата ще бъде екзекутирана и заменена с нова съпруга. Разбира се, е някоя, която кардиналът лично ще избере, за да може по-добре да я манипулира и потиска. На това разчита и на това се основава тактиката му.

— И как точно смяташ да осуетиш тази негова тактика?

Мари въздъхна.

— Само ако знаех! Всичко е такава бъркотия! Само едно нещо не подлежи на съмнение: кралицата обича херцога повече от живота си.

Аха. Херцог. Ако жена като кралицата, която се смяташе за истинска красавица, се е влюбила до такава степен в този тип, то той трябва да е истински мъж мечта.

— Двамата не могат един без друг — добави Мари. — Толкова много всеотдайност, толкова много любов! И при това срещите им ги излагат на толкова голям риск. Постоянно трябва да се страхуват, че любовта им ще бъде разкрита. Шпионите на Ришельо дебнат навсякъде! Ах, сърцето ми се къса! Не мога да гледам как моята добра приятелка страда, затова помагам с каквото мога.

Например като осигуряваше на влюбените тайно убежище за любовните им срещи. Междувременно щях да се пръсна от любопитство и нямах търпение да настъпи вечерта.

Привечер c Мари запалихме свещите. Тя бе набавила безброй свежи рози, ала вместо да ги сложи във вази, откъсна листенцата им и ги разпръсна навсякъде, долу при входната врата, нагоре по стълбите, по коридора и накрая посипа три пълни шепи върху леглото в стаята на починалия ѝ съпруг, което бе застлала c чисто бельо в чест на важните гости.

Декорацията с розови листа ми се струваше донякъде прекалено — навярно бях гледала прекалено много филми, в които я бяха използвали — но Мари бе толкова възхитена от романтичната си и абсолютно нова идея, че не споделих възраженията си. С изключение на едно нещо.

— После трябва да оправим всичко — рекох ѝ. — В противен случай целият персонал ще се чуди защо навсякъде има розови листа.

— Нека да се чудят. Точно това е целта. Имам и други доказателства. — Тя извади една кърпичка c бродирани инициали. — Виж, специално я запазих. Ще я оставя на подходящо място, когато кралицата си тръгне. Минет ще я намери, докато разтребва стаята и ще я покаже на цялата прислуга. Тя е най-голямото дрънкало под слънцето. И така не след дълго историята ще стигне до ушите на Ришельо.

Погледнах кърпичката, която ми изглеждаше смътно позната.

— С. Ф. — прочетох инициалите. — Кой е това?

— Принадлежи на твоя мускетар — рече невъзмутимо Мари. — Себастиен Фоскер. — Наскоро я забрави тук, по време на соарето.

Сега се досетих защо кърпичката ми беше толкова позната. С нея Себастиано бе попил ризата си, след като го залях с червено вино. Явно я бе дал заедно c ризата си на слугата да я почисти, а той от своя страна и бе оставил в някой кош за пране.

— Но какъв е смисълът? Кардиналът няма ли да си помисли, че Себастиано се е срещал с теб или мен?

— Напълно е възможно. Ала са възможни и други изводи. — Мари се усмихна злонамерено. — Например да си помисли, че Себастиано се среща с кралицата.

— Искаш кардиналът да си помисли това ? — възмутих се. — Но тогава може жестоко да си изпати!

— Точно това ще го научи да бъде малко по-сдържан, вместо да си вре любопитния нос в работата на другите хора. — Тя ме погледна извинително. — Знам, че си падаш по него. Но той е шпионинът на кардинала и като му дадем нова роля в играта, ще сразим Ришельо със собственото му оръжие.

Замаях се от този неочакван обрат. Струваше ми се, че всичко излиза извън контрол.

Тананикайки си, Мари забърза към салона, където върху сребърен поднос подреди гарафа с червено вино и две скъпи чаши и след като го поръси с розови листенца, го понесе към осветената със свещи спалня на починалия ѝ съпруг.

Неспособна да разсъждавам, се мъкнех тромаво след нея с купа пралини в ръце, които Мари бе подготвила за влюбените. По средата на пътя се спряхме — отдолу се разнесе тропането на чукче по входната врата. Мари преброи ударите.