Ева Фьолер - Златният мост

— Довиждане — казах учтиво, ала тя мълчаливо се взираше в нищото.

Зад мен се отвориха кепенците на един прозорец и сънената глава на Сесил се показа.

— Само още нещо — каза тя, прикривайки с длан очите си от ярката дневна светлина. — Не му се доверявай.

Озадачена, се обърнах към нея.

— На кого?

— На мускетаря. Играе двойна игра.

— Откъде знаеш?

— Всички мъже го правят.

— Не и той.

— Напротив. Точно той. Той се подчинява на заповедите на Ришельо. Без изключение. Не го забравяй. Ти си само средство за постигане на целта. Ако не се пазиш от него, животът ти няма да струва и пукната пара. — С тези думи тя отново затвори капака на прозореца.

Объркана, продължих по посока Сена, отначало бавно, после по-бързо и по-бързо. По пътя си до Понт Сен Мишел не се обърнах нито веднъж назад.

— Прозвуча ми така, сякаш знаеше нещо — казах на Гастон. — Имам предвид, за Ришельо и плановете му.

Или за Себастиано. Още снощи си го помислих, когато двамата с Филип започнаха да си шушукат. Говорил ли си със Сесил по въпроса? Особено за Себастиано?

— Глупости — възрази Гастон с пълна уста.

Слугата отново му беше донесъл малки понички от Златният петел , които мосю Мирабо собственоръчно бе направил специално за него.

— Може би си говорил с Филип, а той с нея — размишлявах на глас. Думите на Сесил не можеха да ми излязат от главата. Тя звучеше толкова… убедително. Всичко, в което подозираше Ришельо, го вярвах безусловно, ала в никакъв случай не можеше да е истина, че Себастиано ме използваше за коварните планове на кардинала. Аз го привличах, затова излезе с мен, не за друго! Въпреки това ми се искаше да узная защо Сесил ме предупреди толкова настойчиво да внимавам със Себастиано. Ала Гастон отклони въпроса, когато го попитах.

— Това не е важно. Утре, така или иначе, отново ще сте във вашето време и няма да е нужно да си блъскате главите с интригите на кардинала. И между другото… вече знам какво е намислил. Направих малко проучване. — Доволен от себе си, той се облегна назад, кръстосвайки крака, обути във фини чорапи. — Кардиналът иска да разголи кралицата и не би се спрял пред нищо.

— Какво имаш предвид? — попитах колебливо. — Иска… ъ, да я види гола?

Гастон се намръщи.

— Не, иска да я бламира. Това значи да я разголи, нали?

— А, имаш предвид да я разобличи.

— Това не е ли едно и също? Няма значение, във всеки случай точно това иска да направи с кралицата. — Гастон триумфално вдигна пръст във въздуха. — Той знае за нейната огромна тайна! Тя има тайна афера!

Погледнах го, шокирана.

— Тя изневерява? Кралят знае ли?

— Откъде да знае? Колко си наивна. Ако знаеше, нямаше да бъде тайна. Не, тя много внимава никой да не разбере за тази Amour fou [13] . Освен, разбира се, няколко доверени лица. Например най-добрата ѝ приятелка дукеса Дьо Шеврьоз.

— Мили боже — рекох загрижено.

Това е трябвало да разузнае Себастиано за кардинала! А Мари се притесняваше, че може би вече е успял.

В следващия момент си спомних романа, който прелистих преди заминаването ми. Тримата мускетари . В историята кралицата също имаше връзка с мъж, когото безумно обичаше — един английски аристократ. И смелият мускетар Д’Артанян трябваше да ѝ помогне и да я спаси от коварния кардинал, така че кралят да не научи. Беше точно като в книгата! Може би тя наистина бе базирана на истинска история!

Изведнъж ми хрумна, че задачата на Себастиано бе да помогне на кралицата. А това, че шпионираше за кардинала, се дължеше на мистериозната амнезия. Някой го бе изманипулирал, за да смени страните.

Гастон остана без сили от смях, когато му споделих заключенията си.

— Ха-ха, точно така! Д’Артанян, а? А къде са Арамис и Портос? А нямаше ли още един? Как се казваше? А, да, Атос. — Той отново се засмя. — А ти коя си? Малката камериерка, която обича Д’Артанян? Или по-скоро мистериозната милейди, която зад кулисите дърпа конците? О, не, тя е на страната на кардинала. — Гастон клатеше глава, смеейки се. — Наистина, Ана. Имаш голямо въображение.

Не се смутих.

— Но може и да има нещо вярно! Не виждаш ли приликите?

— Съвпадения, Ана. Чисти съвпадения.

— А ако съм права? Трябва да предприемем нещо!

— Не го мисли — отвърна Гастон покровителствено. — Ако трябва нещо да се коригира в хода на времето, лично аз ще се погрижа. В края на краищата това е моята работа и моята епоха.

— Ако беше твоя работа, нямаше да пратят тук Себастиано, не мислиш ли?