Ева Фьолер - Златният мост

Заедно с Филип отидохме до изхода, където той заяви, че ще изчака Сесил, за да я придружи до къщи. Помолих го да ѝ предаде поздравите ми и че щях да я посетя на следващия ден. Също така смятах да се отбия и при Филип, защото преди завръщането ми в бъдещето — което щеше да настъпи утре вечер — исках да се сбогувам и с двамата, и да им благодаря за всичко.

Когато се качих в каретата с помощта на Себастиано, видях Сесил да излиза от театъра и да се спира при Филип. В светлината на факлите, които горяха пред сградата, можеше да се види как двамата си шепнеха и гледаха крадешком към нас. Гримасата, която направи Сесил, предизвика неприятно чувство в мен. Беше подобна на онази, която направи, когато Мари заяви намерението си да ми приготви стая близо до нейната. Чудех се какво ли ме обсъждаха, но се разсеях, когато Себастиано седна до мен с яростно лице.

— Какво общо имаш с този тип? — повтори въпроса си отпреди малко. — Откъде го познаваш?

— Той не е кой да е, казва се Филип и е изключително мил. Много ми помогна при пристигането ми в Париж. Освен това е приятел на Сесил. Не забеляза ли как я боготвори?

Каретата потегли, трополейки в нощта. Видях луната, бледа и почти кръгла. Това веднага ми напомни, че утре щеше да настъпи пълнолуние и дотогава нямаше да ми се удаде друга възможност да заведа Себастиано до Понт о Шанж. Затова се получи добре, че заговорихме за Филип, тъй като това ми даде възможност дискретно да подхвана същинската тема.

— Всъщност какво против имаш Филип? — Престорих се, че не съм в течение. — Стори ми се, че се познавате.

— На два пъти ми донесе съобщение от един странен човек, което ми се стори доста подозрително.

— Какво гласеше съобщението?

— Че непременно трябва да отида на Понт о Шанж при следващото пълнолуние. — Той поклати глава. — Отначало си помислих, че се е припознал, но втория път Филип ме увери, че е спешно и че трябва да отида на моста при следващата смяна на лунната фаза.

Продължих да се правя на нищо неподозираща.

— Какво ли е имал предвид?

— Откъде мога да знам?

— А какво ще кажеш за странния мъж, от чието име е действал?

— О, той е също толкова откачен. Срещнахме се няколко седмици по-късно. Един спретнат дебелак, който ме помоли да го придружа до моста през нощта, за да използвам портала . — Себастиано умело имитира Гастон. — Трябваше да го заплаша, за да се отърва от него.

— Хм, наистина странно. — Престорих се, че мисля. — Утре вечер е пълнолуние. Може би е хубаво да видим какво се случва тогава на моста.

— Нищо няма да се случи.

— Тогава онзи… дебелак е нямало да си прави труда да те подканва цели три пъти да отидеш.

— На лудите им хрумват най-странните идеи.

— Напълно ли си сигурен, че е луд? Никога ли не си се питал какво би могло да се случи на моста при пълнолуние.

На фона на мъждивата светлина на маслената лампа, закрепена за каретата отвън, видях как Себастиано объркано смръщи вежди. От липсата на отговор заключих, че си е задавал този въпрос.

— Можем заедно да отидем утре вечер — повторих отново предложението си. — Тогава ще знаем със сигурност!

— Със сигурност двама съмнителни индивиди ще дебнат минаващите глупаци, за да ги оберат.

— Ако някой иска да го направи, може да избере всяка една нощ. Защо точно на пълнолуние? И то на мост, който се вижда ясно от всички страни? И какво означава онова с портала? Трябва да има по-дълбок смисъл! Нека да отидем утре, съгласен ли си? Може да се случи нещо… вълшебно!

— Глупости. Вълшебствата не съществуват.

— Съществуват — възразих — Силно вярвам в тях.

Развеселен, Себастиано повдигна вежда.

— Така ли? Въпреки че си прочела толкова много научни трудове?

— Има неща, които не може да бъдат научно обяснени.

— И кои са те?

Поех си дълбоко въздух и заложих всичко на една карта.

— Да вземем за пример теб и мен. Не усещаш ли, че нещо ни свързва? Нещо необичайно, специално? Чувствам те много близък и се обзалагам, че и ти чувстваш същото, въпреки че ме познаваш едва от два дни. Това е… вълшебство, не мислиш ли? — Замълчах, останала без дъх. Мислех казаното напълно сериозно и се надявах и молех подсъзнанието му да е достатъчно силно, за да успее да почувства всичко това, което описах току-що. Погледнах го с очакване и малко изплашена. Лицето му беше сериозно, абсолютно загадъчно. Само очите му блестяха неестествено на светлината на маслената лампа.

— Права си — рече тихо той. — И до известна степен това ме притеснява.