Ева Фьолер - Златният мост

Но за момента трябваше да почака, защото представлението започна. Кадифената завеса се дръпна встрани и мустакатият говорител изчезна зад кулисите, които представляваха нарисувана гора върху една голяма картонена стена. Миг по-късно се чу тремоло на барабан и в следващия миг на сцената излезе Сесил. Всички зрители бяха като хипнотизирани — забелязах, че почти всички бяха мъже — тъй като както винаги Сесил предлагаше забележителна гледка. Бе напъхала снагата си тип Мерилин Монро в копринена и евтина рокля, която подчертаваше всяка извивка на тялото ѝ. Върху дясното ѝ рамо се спускаше водопад от сребърно руси къдрици, а лявото ѝ бе голо. Подчертаните ѝ с молив очи проблясваха на светлината на свещите, а по начервените ѝ устни играеше съблазнителна усмивка. С пърхащата си рокля тя танцуваше из цялата сцена, дори изпълни няколко завъртания и скокове, при които не само косата ѝ се люлееше насам-натам и нагоре-надолу. Освен това дрънкаше в такт едно малко дайре, а камбанките, които бе вързала с панделка около глезените си, съпровождаха изпълнението ѝ с весел звън. Почти никой не чуваше стиховете, които рецитираше, защото всеки в залата бе концентриран върху гърдите ѝ, които всеки момент щяха да изскочат. Един бърз поглед към Себастиано ми показа, че и той също се взираше в деколтето ѝ. Искаше ми се да застана пред него и да му попреча на гледката, ала би изглеждало странно, така че се преборих с прилива си на ревност и се престорих, че не се безпокоя ни най-малко. След известно време Сесил спря с танците и застана на ръба на сцената. С отмерен, перфектно модулиран глас (топчетата, изглежда, наистина имаха ефект!) изнесе монолог. Стиховете не се римуваха, ала от тях разбрах, че Сесил бе горска нимфа, току-що излязла от един извор, и лудо се влюбила в младеж, който случайно се намирал там. Той обаче отивал в града, където трябвало да се ожени за богата наследница, която коравосърдечният му настойник бил избрал за него. Когато изрецитира това, Сесил изхлипа пресилено, което накара не само гласа ѝ да трепне, но и гърдите ѝ. Зрителите, които бяха започнали да се отегчават, незабавно се оживиха. След още няколко стиха, с които Сесил обясни, че ще умре от мъка, ако младежът се ожени за друга, тя си тръгна с тъжен поглед и наведена глава, с което приключи първата сцена. Точно преди да изчезне зад кулисите, тя ми намигна и ми се усмихна. Очевидно ѝ харесваше, че бях дошла на представлението ѝ.

След това се появи младежът, който обаче бе най-малко трийсетгодишен и имаше значително оплешивяване на темето. Освен това не знаеше добре репликите си. От време на време млъкваше, което провокираше спонтанен смях у публиката, на което той отвръщаше с обидена физиономия. С излишно подробни усуквания обясни на зрителите, че минавайки през гората, се спрял случайно на извора, за да утоли жаждата си, където му се появила най-красивата жена на всички времена.

— Тя е толкова загадъчна, така удивителна. Със сребристи като водопад коси. С пищни гърди, преливащи от деколтето ѝ.

На това място той отново спря и се втренчи в публиката, сякаш там можеше да открие забравения текст.

— Продължавай! — извика някой. — Разкажи ни повече за гърдите!

Мъжът изсумтя възмутено, но възгласът донесе желания успех. Припомни си продължението.

— Любовта ме удари като гръм. Но уви, чака ме тежък дълг.

— Да излезе отново нимфата! — извика един зрител.

Ала тя не се появи. Вместо това излязоха други герои, по-точно казано, бяха същите, но с други костюми. Един старец, който обстойно се представи като настойника на младежа (беше говорителят, сега облечен в червено вместо зелено), следван от богатата наследница (Сесил с черна перука), която всъщност обичаше сина на съседа и желаеше по-скоро да умре, отколкото да се омъжи по принуда, следвана от съседския син, който искаше да избяга с наследницата, ала се страхуваше от наказанието на боговете. Накрая, придружен от гръм (тремоло на барабан) и дим (зад кулисите бяха запалили нещо димящо), излезе на сцената Зевс. Носеше дълга бяла брада и вълниста роба, ала по пискливия мъжки глас разпознах отново говорителя, който заплаши всичките герои с ужасни наказания, в случай че се противопоставят на волята на боговете, въпреки че не беше съвсем ясно каква бе тя. На това място сюжетът определено имаше пропуск. Честно казано, бе изключително скучно, дори изпълненията на Сесил не можеха да променят този факт. Тя се появи още два пъти като нимфа с пърхаща рокличка, ала като се имаха предвид дългите сцени между изявите ѝ, не бяха достатъчни да задържат хората. Преди последното действие повечето зрители си бяха тръгнали, аз също установих, че двамата със Себастиано можехме да предприемем нещо по-добро. Но не исках да обидя Сесил и затова останах до края. Постановката ми напомни за Ромео и Жулиета, защото накрая нимфата се оттегли, плачейки, в извора, за да умре, тъй като погрешно бе предположила, че сватбата се е състояла. След което младежът, който, за съжаление, бе дошъл твърде късно заради болката от раздялата, се прободе с меча си пред извора. Преди това обаче наследницата и синът на съседа успяха да избягат заедно — все пак отчасти имаше щастлив край. Когато постановката свърши, тримата изпълнители се събраха на сцената да приемат аплодисментите, които се оказаха доста оскъдни, защото освен нас май нямаше никой друг. Само Филип ръкопляскаше като луд и гледаше Сесил с обожание. Върху слабото му лице бе изписана цялата му безнадеждна любов. Тя милостиво му изпрати една въздушна целувка, а той се изчерви до уши, докато я наблюдаваше как с другите артисти изчезва зад кулисите.