Ева Фьолер - Златният мост

— Да — отговорих. — Просто сънувах един откачен сън.

— И на мен често ми се случва — призна тя. — Дори миналата нощ насън се бях качила на гърба на една странна и огромна птица, която се извиси във въздуха, и полетя над моретата.

Въздъхнах, като го чух. Изглежда, спомените от предишния ѝ живот се смесваха със сънищата ѝ. Надявам се, че поне е бил хубав сън.

Скоро стигнахме целта на пътуването си. Боа дьо Булон беше голяма, отчасти приличаща на парк гора. Спряхме на една полянка, на която се чуваха прекрасните песни на птичките, и се запътихме към малко живописно езеро. Тук-там се разхождаха хора, изглеждащи доста заможно, които се наслаждаваха на хубавото време далеч от вонята на града. Млада двойка се возеше към другия край на езерото c лодка. На брега едно малко момченце лудуваше с кученцето си под строгия поглед на гувернантката си. Мари опъна едно одеяло за пикник върху тревата, а кочияшът донесе кошницата с храна, в която имаше запас за най-малко шестима души, включително и две бутилки вино. Все пак за утоляване на жаждата този път имаше кана с пресен сок от череши, който бе много хубав. Тримата се настанихме удобно на одеялото и си организирахме великолепен пикник. Хапвахме пресен хляб и вкусни малки тортички, пиехме сок и вино. Говорихме си за най-различни неща, включително и за детството ми във Франкфурт, което съчиних от измислени и реални преживявания, мъчейки се да прозвучат възможно най-достоверно. Чувствах се добре в компанията и на двамата, почти като вкъщи — което най-вероятно се дължеше на факта, че идвахме от едно и също време и бяхме един вид сродни души.

След като хапнахме, дядо Анри се облегна на едно дърво и продължи дрямката си, докато Мери отново се задълбочи в книгата си — пътепис за изследователско пътешествие в легендарната империя на ацтеките.

Аз разтъпках малко крака, като се разходих около езерото. Приклекнах зад една скала с човешки размер и с причудлива форма на юмрук, защото ми се пишкаше. Докато клечах там с вдигнати поли, почувствах внезапна промяна. Птичите песни не се чуваха вече, леден вятър забрули клоните на дърветата и ме прониза така, сякаш имаше някаква свръхестествена сила — той не само докосваше кожата ми, ами проникваше право в мен, така че почувствах студа с цялото си същество. Стресната, се изправих и излязох от скривалището си. Докато се оглеждах объркано, забелязах, че вятърът бе спрял. Всичко си бе постарому. Въздухът беше топъл и птичките чуруликаха весело. Бързо се върнах при Мари и дядо Анри, който междувременно се беше събудил и ме попита дали всичко е наред. Явно шокът ми се забелязваше.

— Да, всичко е наред — казах отнесено.

Дядо Анри извади от джоба на жакета си джобен часовник със скъпоценни камъни и почука по стъклото му.

— Време е. Лека-полека трябва да тръгваме. — Той ми намигна. — В противен случай нашата малка Ана ще закъснее за срещата си.

— Вярно, щях да забравя — подхвърли Мари и също се усмихна. — Тя има рандеву с младия Фоскер.

Усетих как се изчервявам. Очевидно вчера слугата бе дочул разговора ми със Себастиано и от нямане на нещо по-съществено за вършене бе разнесъл клюката още топла-топла.

Мари вдигна закачливо показалеца си.

— Само внимавай. Тези мускетари са истински сърцеразбивачи.

Звучеше точно като Сесил. Трябваше да има нещо в мен, което караше хората да се държат настойнически.

— Само ще отидем на театър — казах смутено.

— Разбира се — рече дядо Анри, намигайки ми, и се обърна към внучката си. — Какво мислиш, Мари, можем ли да позволим да ѝ завърти главата?

Мари поклати глава.

— Не знам. Той ми се струва опасен и загадъчен.

— Аз му вярвам безрезервно — изтърсих аз.

— Кардиналът също напълно му се доверява — обясни Мари.

— Какво искаш да кажеш? — Веднага разбрах, че този въпрос бе излишен. Знаех, че Мари не понасяше кардинала и съответно бе предпазлива c хората, които бяха обвързани c него. Дали подозираше, че кардиналът бе наредил на любимия си мускетар да я следи?

— Нищо не искам да кажа — отвърна Мари. — Само че трябва да се пазиш.

— Не се притеснявай, ще внимавам.

По пътя обратно към града се чудех дали Мари не таеше надежда, че от своя страна бих могла да шпионирам Себастиано, за да разбера, какво знае кардиналът за тайната на кралицата — каквато и да беше тя. Предполагам, това бе причината да не възрази за срещата ни.

Много се постарах с външния си вид за театъра — облякох светлосиня рокля е тесен бродиран корсет, чието изрязано деколте правеше бюста ми доста по-голям, от колкото бе в действителност. Косата си оставих спусната. На Себастиано му харесваше да заравя лице в нея. Възможно бе да го направи и тази вечер. Може би това би му помогнало да възвърне спомените си.