Ева Фьолер - Златният мост

— Между другото, за соарето поръчах струнен квартет — рече Мари и се обърна към мен. — Ще ти хареса. Сесил ми каза, че обичаш музиката.

— Но бих предпочела да не свиря — отговорих бързо.

— О, не е нужно, освен ако не желаеш — успокои ме тя.

— Кой ще дойде тази вечер? — попитах я.

— Предварително никога не се знае. Казвам на този или онзи, че организирам малък прием, а те от своя страна го казват на други и така идват всички, които имат време и желание. Винаги е съвсем непринудено.

Аха. Тогава най-вероятно щеше да се появи и Себастиано, защото само чакаше подходящата възможност. От вълнение сърцето ми започна да бие по-бързо. Само след няколко часа щях да го видя отново!

По-късно същия следобед един слуга донесе торбата с дрехите ми, но съдържанието ѝ не срещна никаква милост пред критичния поглед на Мари.

— Не можеш да се облечеш с тези дрипи. Аз ще се погрижа за гардероба ти!

Така и направи. Замъкна ме в покоите си, една помпозна стая с балдахиново легло и мебели в бяло и златно. В съседство имаше нещо като дрешник с размерите на двоен гараж и целият бе препълнен с изискани дрехи. Мари измъкна толкова рокли, колкото се събраха в ръцете ѝ, и заяви, че и без това няма повече да ги облича. След това ги постави върху леглото си и настоя да ги пробвам веднага, което първоначално сторих с неохота, която по-късно се превърна във въодушевление. В горната част всички ми стояха превъзходно, само полите ми се влачеха. Но Мари заяви, че това не е никакъв проблем.

— На приземния етаж има шивашка стая с много добри шивачки, за нула време ще ги поправят. Веднага ще извикам някоя да ти вземе проба.

Докато се възхищаваха пред огледалото на приказно хубавата рокля на розово и бяло райе — понякога бе верен изразът дрехите правят човека ! — Мари забеляза кожената чантичка, която все още носех на врата си.

— Какво е това?

— Ами… — рекох уклончиво — само няколко монети, за черни дни. — За всеки случай не споменах за маската.

— При мен няма да ти се наложи да харчиш парите си, Ана. Ще получаваш всичко, от което имаш нужда. Дори повече. — Върху красивото лице на Мари се изписа решителност, а тъмните ѝ масури се поклащаха енергично, докато донасяше още какво ли не. Обувки, копринени чорапи, ленти и панделки, много ефирни комбинезони, бродирани елечета — не знаех кое по напред да облека. Всичко изглеждаше така, сякаш беше излязло от някой високобюджетен филм. Особено обувките с перличките. Бяха ми малко големи, но Мари отряза парче от един кадифен шал и ги уплътни, така че ми паснаха идеално.

Специално за вечерта в шивашкото ателие подкъсиха една от роклите за мен — беше розово-бялата мечта — и след като я облякох, Минет, камериерката на Мари, ми направи прическа. Мари, чиято прическа вече бе направена, се бе настанила удобно в едно кресло и гледаше. Минет беше пълничка и весела жена около трийсетте и според Мари най-добрата коафьорка в цял Париж, може би дори по-добра от тази на кралицата.

Когато чух това, веднага се възползвах от възможността да разбера повече за отношенията на Мари c кралицата.

— Сесил спомена, че е кралицата сте приятелки — казах, докато Минет навиваше косата ми на изящни тънки къдрици c горещата маша.

— О, да, тя е най-добрата ми приятелка! Неразделни сме.

— Вярно ли е, че кралицата не е особено благоприятно настроена към кардинала?

— Може да се каже, че между двамата има раздори. Той не я искаше от самото начало. — Мари се изкикоти неочаквано. — Впрочем кралицата се казва почти като теб — Ан. И тя е безумно красива. Всъщност ти приличаш малко на нея. Въпреки че е с няколко години по-голяма от теб, на двайсет и четири, значи, почти колкото мен.

— А защо кардиналът не я понася?

С многозначителен поглед към Минет, тя постави пръст на устните си. Изчака, докато камериерката не обяви произведението на изкуството си за завършено и не напусна стаята, после проговори с тих глас:

— Пред слугите не трябва да говорим за тайни.

— Кралицата има ли такива?

Мари кимна.

— За съжаление, не мога да ти кажа нейната, защото в противен случай вече няма да е тайна.

— Не е нужно да ми казваш — рекох великодушно, въпреки че изгарях от любопитство.

— Особено Ришельо никога не трябва да я узнава — каза Мари. — В противен случай кралицата я грози смъртна опасност.

С това тя наистина подсили любопитството ми и започнах да мисля съсредоточено как да измъкна повече информация от Мари. Ала тя скочи и заяви, че е време да ми покаже къщата. Така че много послушно разгледах безбройните стаи, разположени на цели четири етажа, и се опитвах поне горе-долу да запомня къде се намираха различните помещения.