Ева Фьолер - Златният мост

Само Жак ме бе слушал докрай и остана възхитен от моя музикален талант.

— Колко хубаво свириш, Ана! — Той се поклони. — Позволи ми още веднъж да ти изкажа моите най-искрени извинения. Поведението ми днес в Златният петел бе непростимо!

— Да, добре, да не мислим повече за това. — Огледах се. Ако не успеех още тази вечер да говоря на четири очи със Себастиано, шансовете ми щяха да се влошат още повече.

— Искам да ти се реванширам — каза Жак тържествено. — Кажи ми как бих могъл да зарадвам сърцето ти!

Най-вече като се разкараш, за да мога да потърся Себастиано.

— Може би като ми донесеш нещо за хапване. Ужасно съм гладна.

Още докато го казвах и усетих, че не е лъжа. От ранния следобед не бях слагала и трохичка в устата си. В тази епоха някак си не успявах да се храня редовно.

Жак веднага тръгна да изпълни желанието ми, а аз да търся Себастиано. Промушвах се между хората, които се бяха събрали на групички и си говореха, надничах през рамене и пищни деколтета, обикалях столове и дивани с насядали бърборещи гости. Когато прекрачих съседната стая, замалко да се блъсна в един слуга, който носеше табла с питиета. Спрях се на косъм от него… и замръзнах. Точно зад него стояха Себастиано и кардиналът и бяха потънали в дълбок разговор. Ако наострех уши, може би щях да чуя за какво си говореха.

— …доверявам на херцогиня Дьо Шеврьоз ни най-малко. — Чух да казва Ришельо. — Наумила е нещо, затова трябва да я държите под око, Фоскер.

— Сигурен ли сте, че съм подходящ за тази задача, Ваше Високопреосвещенство?

— Напълно съм сигурен. Едва отскоро сте при мен на служба, ала ви имам пълно доверие. За това поръчение вие сте най-подходящият човек. Разберете какви са намеренията на херцогинята.

— Както винаги, вашето желание е заповед за мен, Ваше Високопреосвещенство — отговори Себастиано.

— Вино, мадмоазел? — попита ме любезно прислужникът. Той все още стоеше пред мен с пълна табла.

— Какво… вино? — Надникнах през рамото му, използвайки широката му гръд като прикритие.

— Червено или бяло, според желанието ви.

— Как трябва да подходя? — попита Себастиано кардинала.

— С галантна убедителност. Мари дьо Шеврьоз е красива млада дама, нейният салон в Плас Роаял се радва на голяма популярност. За вас ще е лесна задача да намерите достъп до нейното обкръжение и да я… оплетете в мрежите си. Съблазнете я, ако е необходимо. Подочух, че сте доста популярен сред жените.

— Това са преувеличения — каза Себастиано, смеейки се тихо. — Но в този случай ви обещавам да направя всичко възможно. Още утре ще се заема с разкриването на тайните на красивата херцогиня.

Изскърцах със зъби. Какво ставаше тук?

— Има два вида вино — рече слугата. — Червено и бяло. Просто трябва да вземете решение. И двете са много добри и ще ви се усладят. Или направо си вземете по една чаша от всяко, така ще решите кое повече ви харесва.

Автоматично взех една чаша и бързо отпих. Прекалено бързо. Ала преди всичко много. Тежкото вино веднага ме удари в главата. От първата чаша само отпивах, но заедно е тази, която почти изпих на един дъх, количеството бе достатъчно леко да ме замае.

Слугата се отдалечи и аз започнах да се оглеждам изплашено за друго прикритие. От Себастиано се виждаше само част от синия му гръб, защото тъкмо излизаше от стаята и очевидно не ме бе забелязал. За разлика от кардинала. Когато тръгна със Себастиано, ме видя да се мотая с чашата вино в ръка. Той забави крачка и ме погледна с присвити очи.

Не съм ли те виждал някъде? сякаш казваше погледът му. Скрих лицето си зад чашата, надявайки се да не ме познае на светлината на свещите. В същото време се държах така, сякаш бях объркала помещението. Възможно най-небрежно се отдалечих с бавна крачка и се смесих с другите гости, или по-точно: скрих се зад тях, за да не ме вижда кардиналът, иначе можеше да се досети, че вече се бяхме срещали. Този тип ми изглеждаше зловещ, но не се дължеше на това, което бях прочела за него в Уикипедия. Още тази сутрин на пазара не ми стана особено симпатичен, но това, което поиска от Себастиано по отношение на херцогинята, бе върхът.

Херцогиня Шеврьоз, Плас Роаял. Повторих няколко пъти името и адреса наум, в никакъв случай не трябваше да ги забравя.

Докато се разхождах из стаите — все някъде трябваше да открия Себастиано! — се изпречих на пътя на един ерудиран мъж, с монокъл и засукани нагоре мустаци. Искаше да знае дали езиковите ми проучвания случайно не ме бяха отвели в Португалия, на което разсеяно отговорих, че за съжаление, никога не съм ходила там. Това, че ме бе заговорил на португалски, разбрах едва след като ми направи комплимент за хубавото произношение, и така лека-полека започна да ми разказва за младостта си в Лисабон. Слушах го известно време, след което се извиних и отново тръгнах да търся Себастиано, ала никъде не го открих. За това пък се появи Жак, който ме търсеше, и се зарадва когато най-накрая ме намери.