Ева Фьолер - Златният мост

— Аз ще тръгвам — казах уморено.

— Забавлявай се, съкровище! А… чакай! — Сесил, която седеше на един стол пред тоалетната си масичка и с помощта на молив, руж и бяла пудра се превръщаше в атрактивна театрална красавица, се обърна към мен. — Все още не си видяла изненадата. Виж какво има под леглото ми. Филип го донесе за теб, какво добро момче.

Наведох се и издърпах изненадата — беше нещо като сгъваемо легло със сравнително тънък матрак, ала поне беше чист.

— Пробвай го — подкани ме Сесил. — Мисля, че е по-удобно, отколкото изглежда.

Послушно легнах и опънах крака. Ах, колко беше приятно! Леглото наистина бе по-удобно, отколкото изглеждаше. Хубаво щеше да е да се отпусна за мъничко. Със сигурност имах на разположение още няколко минутки. Само да си почина за миг… Това бе последната съзнателна мисъл, която ме придружи в съня.

Когато отново дойдох на себе си, за миг си помислих, че съм си у дома. Всеки момент татко щеше да извика да ставам, защото щях да закъснея за училище.

Тогава осъзнах, че не си бях вкъщи, а в Париж и че е училището ни деляха няколкостотин години.

Мигайки, погледнах нагоре. Обляна от светлината на свещите, Сесил стоеше до леглото ми и ме гледаше доброжелателно. В първия момент не можах да я позная. С ефирната си копринена рокля с цвят антрацит, лъскавата светлоруса коса и перфектно изрисуваните червени устни бе толкова красива, като истинска богиня. Ружът по бузите и потъмнените ѝ с молив вежди изглеждаха прекалено изрисувани, както и голямото количество светла пудра, ала такъв бе стилът на това време. В седемнайсети век на мода беше бялата кожи, въпреки че изглеждаше неестествено.

— Колко е часът? — попитах с дрезгав глас.

— Точно десет — отговори тя.

Стресната, се втренчих в нея.

— Вечерта?

— Разбира се. Спа като ангелче. Не исках да те будя. Освен това нищо не си изпуснала. Най-добре да не се срещаш с мускетари по тъмно. Тези момчета може да са очарователни, но са също така и безотговорни. Само гледат как да замъкнат някоя невинна девойка и храстите. Ти заслужаваш повече.

Изправих се, все още замаяна. Както изглежда, бях проспала срещата в „Люксембург“.

— Вместо това можеш да ме придружиш — предложи Сесил.

— Много мило, но тази вечер не ми е до театър. Всъщност не ми беше до нищо, освен отново да си легна и да продължа да спя. Чувствах се като пребит и само при мисълта, че утре цял ден трябваше да сервирам в Златният петел , цялото тяло ме заболяваше двойно повече.

— О, не, днес няма представление. Ще посетя соарето на маркиза Дьо Рамбуйе. — Сесил ме погледна с очакване, очевидно трябваше да знам коя е.

— Съжалявам, никога не съм чувала това име. Коя е тя?

— Катрин притежава най-популярния салон в Париж. Хората биха дали какво ли не, за да получат нейна покана.

— Ами… хм, под „салон“ нямаш предвид… сещаш се, нещо забранено?

Сесил се усмихна широко.

— О, ти си мислиш за камшици и други тайни пороци. Интересуват ли те?

— В никакъв случай.

— Тогава можеш да бъдеш спокойна. При Катрин се срещат само морално стабилни видни личности и тези събирания служат предимно за духовно израстване. Говори се за литература, театър, изкуство и музика. И под салон наистина се има предвид салон, в един много елегантен дворец на Рю дьо Сен Томас де Лувре, хотел „Рамбуйе“. А най-хубавото е, че Катрин не признава социалните граници, тъкмо това прави нейните кръгове толкова необичайни и популярни. Благородници се впускат в дебат с обикновени граждани, никой не бива изключен. Напротив, различният произход на гостите, особено на високопоставените, оказва голямо очарование. Няма да повярваш кой се числи към постоянните гости! — Сесил направи малка драматична пауза. — Самият кардинал Ришельо!

Изведнъж се разсъних.

— И тази вечер ли ще дойде?

— Много вероятно. Кардиналът изпуска тези срещи сравнително рядко. Той обича да води изискани разговори с начетени и интелигентни хора, а толкова много събрани на едно място никъде другаде не може да намери. — В съзнанието ми изплуваха думите на Филип. В града кардиналът никъде не ходи без личната си охрана . Следователно щеше да се появи на салонното събитие с мускетарите си. От което можеше да се заключи, че и Себастиано щеше да е там.

Решително се изправих на крака.

— Идвам с теб. — След това се спрях. — Можеш ли просто така да ме вземеш с теб?

— Разбира се! — Очите на Сесил светнаха. — При това точно такава, каквато си сега, с обикновена рокля и без грим. Ти си отличен пример за това, как силата на духа не подлежи на никакви ограничения, нито на социалното положение, нито на пола! Погледни се само! Ти си съвсем младо, прокудено от родината момиче. Без родителска закрила, без попечител, без богатство. И въпреки това можеш да четеш и да пишеш, и да свириш на клавикорд! Катрин ще остане възхитена от теб! Тя самата говори перфектно няколко езика, образованието ѝ е легендарно!