Ева Фьолер - Златният мост

Докато обслужвах поредните гости, непрестанно си мислех как да си тръгна възможно най-бързо.

Преди вечернята — от предишните ми пребивавания в миналото знаех, че се имаше предвид шестото биене на камбаните — исках на всяка цена да се измия и преоблека, което означаваше, че трябва незабавно да се омета от тук. Накрая помощта дойде в лицето на един пиян гост. Пеещ с цяло гърло и миришещ остро на алкохол, пот и свински тор, прекрачи прага на Златният петел и се стовари върху една свободна пейка.

— Веднага да изгониш този пияница навън — нареди ми мосю Мирабо.

И наистина, мъжът доброволно се остави да го вдигна от пейката. Прекалено доброволно. Въпреки че не знаеше къде се намира, координацията му стигна дотолкова, че да ме опипа.

— О, к-к-каква к-к-красива госпожица — заекна той, докато ми опипваше деколтето.

Когато отскочих назад, престилката и горната част на роклята ми се скъсаха, което произведе изумително силен звук, който бе придружен от моя писък.

Всъщност щетата не беше толкова голяма, нали отдолу имах комбинезон, който не бе пострадал. Не беше станало кой знае какво. Човекът, така или иначе, не беше с всичкия си — само секунда след това се отпусна на пейката, постави глава върху ръцете си и заспа. Мосю Мирабо веднага нареди на прислужничката да ми донесе нова престилка, която дори бе чиста. Въпреки това се възползвах от възможността и изиграх ролята на чувствителната-по-душа-дама. Този шок, така заявих, трябваше да го превъзмогна насаме.

Мосю Мирабо закърши ръце от ужас, тъй като вечерното обслужване още не беше започнало. Той дори ми предложи допълнително възнаграждение (или по-точно да не ми приспадне от надницата счупената дъски и скъсаната престилка), а като следващ аргумент изтъкна факта, че добре съм била понесла нахалството ни младия благородник. Но аз не се оставих да ме подведе.

— Първия път бе достатъчно лошо — заявих. — Не забравяйте, че аз съм почти дете!

Той със сигурност щеше да продължи с аргументите си, ала в кухнята изведнъж замириса на изгоряло и той се втурна обратно към печката.

— Тогава ще тръгвам! — извиках след него, ала той не ме чуваше. Две секунди по-късно вече бях навън, запътила се към Сесил.

Камбаните удариха кръгъл час, докато вървях по Рю Сен Дени в посока Сена — преброих ударите, и след това видях часа на следващия градски часовник: четири часът. Забързах се, въпреки че стъпалата ми горяха и чувствах краката си тежки като олово. Лесно се ориентирах, трябваше да вървя само направо.

Също както тази сутрин, и сега градът бе доста оживен. По отношение на шума това столетие по нищо не отстъпваше на настоящето. Колички тракаха шумно по паважа, конски тропот се чуваше между редовете с къщи, гъски съскаха в един заден двор, а от един покрив отекваше чукането на занаятчиите.

Миризмите в разгара на летните жеги бяха плътни като стена, положението бе много по-лошо, отколкото тази сутрин, особено когато минах покрай въпросното гробище. Междувременно научих от Филип, че се казваше „Сен Иносан“, най-голямото гробище в Париж.

Минах покрай една църква, подминах и стара крепост и веднага след това пред мен съзрях реката. Когато този път преминах Понт о Шанж, точно по средата на моста усетих странна тръпка и за миг дори си помислих, че малката чантичка, която носех на врата ми, излъчва топлина, която преди това не чувствах. Тутакси сложих ръката си върху нея и чувството изчезна, бързо продължих нататък, прекосих Ил дьо ла Сите и най-накрая, прекосявайки Понт Сен Мишел, стигнах левия бряг на Сена.

Вратата на къщата, в която живееше Сесил, зееше широко отворена. До нея, на едно столче, бе приседнала старица, облечена в черно, и дремеше. Вратата на апартамента на Сесил също бе открехната. Въпреки това любезно почуках.

— Отворено е — извика Сесил.

Понечих да вляза… и се отдръпнах изплашено назад, когато вратата изведнъж се отвори отвътре и в носа ме удари миризма, която познах още преди да видя мъжа, от когото струеше. Не беше никой друг, а баптист, бившият на Сесил. Над плисираната му якичка лицето му бе почервеняло като домат, а върху челото му бяха избили капчици пот. Мина покрай мен със сведен поглед и остави зад себе си огромен облак от всички аромати на Ориента, после изчезна безшумно навън със светкавична бързина.

Сесил седеше чисто гола в една голяма вана, от която се издигаше пара, и търкаше с четка протегнатия си над водата крак.