Ева Фьолер - Златният мост

— Не исках да преча — казах смутено.

— Не пречиш. Това беше моят съпруг. — Тя махни небрежно с четката. — Влез и си сипи вино. Можеш да ми помогнеш да си измия косата, след като Баптист си тръгна.

Мократа ѝ викингска грива се спускаше извън ръба на ваната. До нея стояха приготвени кофа с чиста вода за изплакване и сапунерка. След като вече бях прекарала няколко седмици в миналото, знаех колко е мъчно да се мие дълга коса. По това време нямаше пенести шампоани, вместо тях се използваше разкашкан и обогатен с ароматно масло сапун. Косата много старателно се обтриваше с него, след което се изплакваше с чиста вода и тъй като беше процедура, изискваща много време, не се правеше твърде често. Сесил имаше лъскава и добре поддържана коса, вероятно я миеше редовно. Косата на Себастиано също изглеждаше чиста, откъдето си направих заключението, че също редовно се къпеше. През седемнайсети век това не беше нещо естествено. Най-лошите времена обаче тепърва предстояха: след по-малко от няколко десетилетия миенето щеше да излезе от мода, мазните и смърдящи коси щяха да се крият под огромни перуки, а отвратителната телесна миризма да се прикрива с парфюм. И тогава всички хора щяха да миришат като мъжа на Сесил.

След работата в Златният петел косата ми миришеше, сякаш бях бърсала с нея заведение за бързо хранене. Твърдо бях решила да я измия днес, ако се налагаше дори и със студена вода.

— Сесил, ще ми кажеш ли — подхванах аз, като загребах малко от сапунената смес и я втрих в косата ѝ — къде точно се намира „Люксембург“? И преди всичко: какво е?

— Един нов дворец зад крепостните стени. Майката на краля нареди да го построят. Там има много хубав парк. Не е много далеч. Просто се върви чак до края на Рю дьо ла Харп, след това минаваш през градската порта и вече се вижда. Вечер там често се срещат млади хора. Защо питаш?

— О, бих искала да отида. В Златният петел се запознах с няколко мили мускетари. Единият от тях ме покани. Коя точно улица е Рю дьо ла Харп?

— Като излезеш от къщи, веднага вдясно зад ъгъла, дългата улица, която води извън града. — Тя обърна глава и ме погледна. — Трябва да се пазиш от мускетарите. Те искат само едно нещо.

— Ще се пазя. Мога ли да използвам остатъка от сапуна, когато приключим с косата ти?

— Разбира се. Както и водата. Можеш да се изкъпеш веднага след мен.

Погледнах критично към мътилката във ваната.

— Нямам нито паразити, нито заразни болести — добави Сесил, сякаш бе прочела мислите ми.

— Благодаря ти. — Всичко останало щеше да отнеме твърде много време, а освен това имаше и по-лоши неща от използваната вода. Например да вониш на стар фритюрник.

— Отново ли си се сдобрила с мъжа ти? — Попитах я. — Филип ми разказа, че сте разделени.

— Какво значи сдобрила. — Сесил наклони глава назад, за да мога да полея косата ѝ с топлата вода от кофата. — Баптист идва веднъж седмично и затопля вода за ваната ми в кухнята на портиера. В замяна му позволявам да ме гледа, докато се къпя.

— Аха — казах вяло. Дали това спадаше към неописуемите според Филип неща, които Баптист изискваше от нея?

И още един път, когато ми носи храна, вино и хартия за писане. О, и пари за наема. За това трябва малко да го пошляпвам.

— Ти… хм…?

Тя посочи един камшик, който висеше между дрехите ѝ на стената, а аз бях взела за сценичен реквизит.

Аха. Добре, значи, имаше една потайна Петдесет нюансова история с бившия ѝ. Това си беше нейна лична работа и не ме засягаше (макар че живо ме и интересуваше). С изключение, разбира се, на една важна подробност.

— Доброволно ли го правиш, или те принуждава?! Филип ми каза, че съпругът ти те е издал на Инквизицията.

Сесил махна с ръка.

— Знаеш ли, Филип заема важно място в живота ми. Той е един много верен посетител на театъра. Мисля, че ме обожава. Той не би разбрал защо правя тези неща и дори че ме карат да се чувствам добре.

Значи, го е забаламосала с Инквизицията, за да играе ролята на жертва. Смятах го за доста некоректно и ѝ го казах.

— Филип може да си навлече сериозни неприятности. Той даже вече открито заплашва съпруга ти заради това, дори лично присъствах на разправията. Каза ми, че ще го убие, ако го спипа някъде насаме. Мисля, че иска да се дуелира с него.

— О, наистина ли? Какъв чудесен младежки порив! Той е толкова сладко момче!

Със замах тя се изправи във ваната. Водата се разплиска във всички посоки, дори и върху мен. Но това нямаше значение, така или иначе, трябваше да съблека смърдящата и лекьосана дреха. Реших да не губя ценно време. Докато Сесил бършеше пред огледалото пищните си форми с ленена кърпа и разресваше косата си, аз бързо се отървах от дрехите ми и скочих във ваната. Набързо се сапунисах от горе до долу, втрих си малко сапун в косата и се изплакнах с останалата вода от кофата. Накрая се подсуших с влажната кърпа на Сесил и използвах гребена ѝ, и за най-лесно вързах все още мократа ми коса в стегната опашка. Едва след като облякох чисти дрехи от торбата на Есперанца, се почувствах отново човек. Но и много, много уморена. А това бях работила само половин ден. Питах се как ли трудещите се тежко хора в това време намираха сили да излизат вечер. Вероятно не намираха.