Диана Габалдон - Каменният кръг

— Е, тогава сигурно знаеш къде е нашата домакиня и кога смята да се върне?

Вече имах доста неприятно предположение къде… ако не и точно кога … е отишла Гейлис Абърнати, но преподобният Кембъл не ми се стори подходящият човек, с когото да споделя тази информация.

— Не, опасявам се, че не. Аз… аз вчера отидох до съседната плантация. Тъкмо се връщам.

Преподобният ме огледа внимателно, но аз наистина бях с дрехи за езда — защото само такива имах, ако не се брои виолетовата бална рокля и двете муселинови роби — и като че ли ми повярва.

— Разбирам. Ммффмм. Е, тогава. — Стисна нервно големите си кокалести длани и после ги пусна, сякаш не знаеш какво да прави с тях.

— Моля ви, не искам да преча — казах любезно, с очарователна усмивка, и кимнах към писалището. — Сигурно вършехте нещо важно.

Той пак сви устни, по начин, който го караше да прилича на бухал, наблюдаващ сочна мишка.

— Приключих работата си. Тъкмо правех копия на някои документи, които госпожа Абърнати поиска.

— Колко интересно — казах автоматично, но си мислех, че ако имам късмет, след като се поразговорим, може да избягам под претекст, че съм се изморила, в моята хипотетична стая — всички стаи на първия етаж имаха изход към верандата и щях лесно да се измъкна в нощта, за да намеря Джейми.

— Вероятно и вие споделяте с домакинята ни — и с мен самия — интереса към шотландската история? — Погледът му се изостри и аз със свито сърце видях фанатичния блясък на страстен изследовател в очите му. Познавах го много добре.

— Е, разбира се, много — отвърнах, докато отстъпвах към вратата, — но трябва да кажа, че не знам много за… — Зърнах най-горния документ върху купчината и спрях рязко.

Това беше генеалогична таблица. Бях виждала много такива през годините с Франк, но тази я разпознах веднага. Това беше родословното дърво на семейство Фрейзър… проклетото нещо дори бе озаглавено „Фрейзър от Ловат“ — започваше някъде през петнайсети век, доколкото можех да видя, и стигаше до настоящето. Видях Саймън, покойния — и не особено оплакван — господар якобит, който беше екзекутиран заради участието си във Въстанието на Чарлс Стюарт, и неговите наследници. А в единия ъгъл долу, с кратка бележка относно незаконното му раждане, беше Брайън Фрейзър — бащата на Джейми. А пък под него, изписано с прецизен черен почерк, видях името Джеймс А. Фрейзър .

Усетих студ по гърба си. Преподобният беше забелязал реакцията ми и ме наблюдаваше почти развеселено.

— Да, интересно е, че трябваше да са точно Фрейзър, нали?

— Това… за какво ? — попитах и неволно пристъпих към писалището.

— Че за тях е пророчеството, разбира се — каза той, изглеждаше леко изненадан. — Не знаехте ли? Но може би защото съпругът ви е незаконен наследник…

— Не, не знам.

— О… — Преподобният се зарадва от възможността да ме информира. — Реших, че госпожа Абърнати ви е говорила за него; тя е толкова заинтригувана, че ми писа в Единбург по въпроса. — Той прехвърли купчината и извади един лист, който изглеждаше написан на келтски.

— Това е оригиналният текст на пророчеството. — И демонстрира експоната пред носа ми. — От Брахан Пророка; сигурно сте чували за него? — В тона му се долавяше надежда, но всъщност наистина бях чувала за него — пророк от шестнайсети век, нещо като шотландския Нострадамус.

— Да. Значи има пророчество за Фрейзър?

— Да, за клана Фрейзър от Ловат. Езикът е поетичен, както изтъкнах пред госпожа Абърнати, но значението е достатъчно ясно. — Той набираше ентусиазъм въпреки подозренията си към мен. — Пророчеството казва, че новият владетел на Шотландия ще е от рода Ловат. Това ще се случи след залеза на „кралете на бялата роза“ — съвсем ясна препратка към папистите Стюарт, разбира се. — Кимна към белите рози, втъкани в килима. — Има и други по-кодирани препратки в пророчеството, естествено; що се отнася до времето на появата му и дали ще е крал или кралица… тук интерпретацията не е съвсем ясна, тъй като оригиналът е доста повреден…

Продължи, но вече не го слушах. Ако бях имала някакво съмнение къде е отишла Гейли, то вече изчезна. Обсебена от владетелите на Шотландия, тя беше прекарала почти десет години в усилия да помогне на Стюарт да се възкачи на трона. Този опит се бе провалил категорично с битката при Калоден и тя вече показваше единствено отвращение към всички изгнаници от тази династия. И нищо чудно, ако си мислеше, че знае какво предстои.