Оливър Боудън - Ренесанс

— Какви плодове?

— Ябълки!

— Ябълки ли? Diavolo! Родриго ме е изпреварил — просъска под нос Ецио.

— Завлякоха един от братята ми кармелити зад църквата! Сигурен съм, че ще го убият!

— Кармелити ли? Значи не сте доминиканци? — Ецио остави мъжа и внимателно се придвижи покрай външните стени на „Санта Мария“. Прокрадваше се като мангуста, видяла кобра. Стигна до стените на църковната градина и огледа покрива. Бе преживял много — но гледката спря дъха му. Неколцина стражи на Борджия налагаха един висок млад монах. Изглеждаше около трийсет и пет годишен.

— Казвай! — кресна водачът на стражите. — Казвай или ще ти причиня такава болка, че ще се молиш никога да не си се раждал. Къде е Ябълката?

— Моля ви, не знам! Не знам за какво говорите!

Главният страж се надвеси още по-ниско над него.

— Признавай! Името ти е Савонарола!

— Да! Казах ви! Но вие ме накарахте да го забравя от бой!

— Кажи ни и мъките ти ще спрат. Къде е Ябълката, по дяволите? — Разпитващият ритна жестоко монаха в слабините. Той извика от болка. — На мисионер като тебе му е все тая — подигра се водачът на стражите.

Ецио наблюдаваше тревожно. Ако монахът наистина беше Савонарола, мародерите на Борджия можеше да го убият преди той да изкопчи истината от него.

— Защо продължаваш да лъжеш? — изрева стражата. — Господарят ми няма да се зарадва като научи, че си ме принудил да те измъчвам до смърт! Неприятности ли искаш да ми създадеш?

— Нямам никакви ябълки — простена монахът. — Аз съм прост калугер. Моля ви, пуснете ме!

— Друг път!

— Нищо не знам! — проплака умолително монахът.

— Щом искаш да спра — кресна стражът и го изрита пак в слабините, — кажи ми истината, братко Джироламо Савонарола!

Монахът прехапа устни, но отговори твърдо:

— Казах ти всичко, което знам!

Стражът го ритна отново и заповяда на сподвижниците си да хванат мъжа за глезените и да го влачат безпощадно върху грапавата земя. Главата му се удряше болезнено върху твърдите камъни. Монахът викаше и се съпротивляваше напразно.

— Стига ли ти, abominato 54 54 Мерзавецо (ит.). — Б.ред. ? — Главният страж пак надвеси лицето си над мъжа. — Нима си готов да срещнеш Създателя, та продължаваш да лъжеш, само и само да го видиш?

— Аз съм прост монах — простена кармелитът, чиито одежди опасно приличаха по кройка и цвят на доминиканските. — Нямам никакъв плод! Моля ви…

Стражът го изрита. На същото място. Отново. Тялото на монаха се сгърчи в агония, в която вече нямаше сълзи.

Ецио не можа да понесе повече. Скочи долу като фантом на отмъщението и заразмахва яростно и отровната, и двуострата кама. След минута мародерите на Борджия до един лежаха върху плочника на църковния двор мъртви или стенещи от агония, каквато самите те бяха предизвикали.

Хлипащият монах се просна в коленете на Ецио.

— Grazie, grazie, Salvatore 55 55 Спасителю (ит.). — Б.ред. .

Ецио го погали по главата.

— Calma, calma. Вече всичко е наред, братко мой. — Успя да огледа обаче и пръстите на ръцете му.

Всичките десет си бяха по местата.

— Имаш десет пръста — измънка Ецио разочарован, колкото и да не искаше да го показва.

— Да — проплака монахът. — Имам десет пръста на ръцете. И нямам други ябълки, освен тези, които ни носят в манастира от пазара всеки четвъртък! — Той се изправи, олюлявайки се, грижливо оправи расото си и изруга: — В името на Бога! Целият свят ли се е побъркал?

— Кой си ти? Защо те хванаха? — попита Ецио.

— Защото научили, че истинската ми фамилия е Савонарола! Но защо да предавам братовчед си на тези мародери?

— Знаеш ли какво е направил той?

— Не знам нищо! Той е монах, също като мен. Избра по-трудния път на Доминиканския орден, вярно, но…

— Кой е Джироламо Савонарола? — настоя Ецио.

— Мой братовчед и отдаден на Бога човек. А ти пък кой си, ако мога да попитам, макар да съм ти благодарен за избавлението и да ти дължа каквото поискаш в замяна?

— Аз съм… човек без име — отвърна Ецио. — Но направи ми услугата да ми кажеш своето.

— Брат Марчело Савонарола — изрече със смекчен тон монахът.

Ецио осмисляше казаното. Умът му работеше трескаво.

— Къде е братовчед ти Джироламо?

Брат Марчело се замисли, борейки се със себе си.

— Вярно е, че братовчед ми… има собствено виждане как да служи на Бог… Разпространява доктрината си… В момента ще го намериш във Венеция.

— Какво прави там?

Марчело изправи рамене.

— Мисля, че е поел по грешен път. Проповядва Божия гняв. Твърди, че вижда бъдещето. — Марчело погледна Ецио със зачервените си очи, изпълнени с мъка. — Ако наистина те интересува мнението ми, той бълва лудост!