Оливър Боудън - Ренесанс

— Да, ясно. Ще опитам там. Grazie.

— Върви си с мир, братко.

— Винаги.

Ецио прекоси планините на запад от Тоскана и макар пътуването да беше дълго и тежко заради наближаващата есен и все по-суровите дни, най-силен страх го обзе, щом наближи абатството, понеже преди много време именно тук участникът в заговора за покушение срещу Лоренцо де Медичи — секретарят на Джакопо де Паци Стефано Баноне — беше намерил смъртта си от ръката на Ецио.

За нещастие го посрещна абатът, станал единствен свидетел на убийството.

— Извинете — продума пръв Ецио. — Чудя се дали ще може да…

Само че абатът го беше разпознал и се отдръпна ужасено назад, крещейки:

— Дано всички архангели — Уриел, Рафаил, Михаил, Саракел, Гавраил, Ремиел и Рагел — ни се притекат на помощ с цялото си могъщество! — Той премести премрежения си поглед от небесата към Ецио. — Зъл демон, махай се!

— Какво има?

— Какво има ли? Какво имало! Ти си оня, който уби брат Стефано. На тази свещена земя! — На безопасно разстояние се бяха скупчили разтревожени монаси. Абатът се обърна към тях: — Той се завърна! Убиецът на монаси и свещеници се завърна!

Думите му проехтяха във въздуха и той се отдалечи, следван от свитата си.

Очевидно мъжът беше изпаднал в паника. Ецио нямаше друг избор, освен да ги последва по петите. Абатството не му беше така познато, както на абата и неговите монаси. Накрая се умори от търчане по лабиринта от каменни коридори и галерии и скочи върху покрива, за да види по-добре накъде са се насочили монасите. Така обаче само вся още повече паника.

— Той е тук! — понесоха се викове. — Той е тук! Велзевул дойде!

Ецио се отказа и се върна към по-простите методи за преследване.

Накрая успя да ги настигне. Задъхан, абатът го заобиколи и кресна с дрезгавия си глас: — Махай се, демон! Остави ни на мира! Не сме съгрешили колкото теб!

— Почакайте, чуйте ме — заекна Ецио, който също си поемаше въздух с мъка. — Искам само да ви задам един въпрос.

— Не сме призовавали демони! Още не сме тръгнали на път към Отвъдното!

Ецио обърна длани надолу.

— Моля ви. Calma 53 53 Успокойте се (ит.). — Б.ред. . Не ви желая злото.

Но абатът не го слушаше. Той погледна нагоре.

— Господи, Господи — защо ме изостави? Още не съм готов да застана редом с твоите ангели!

И отново си плю на петите.

Ецио нямаше друг избор, освен да се хвърли върху краката му и да го свали на земята. Двамата се изправиха и се изтупаха от праха, обградени от ококорените монаси.

— Престанете да бягате, умолявам ви! — настоя Ецио.

Абатът се сниши.

— Не! Имай милост! Не искам да умра! — избълва той.

Осъзнавайки колко превзето звучи, Ецио каза:

— Вижте, отче абате, аз убивам само онези, които убиват други. А вашият брат Стефано беше такъв. Опита се да убие дук Лоренцо през 1478 година — Ецио млъкна задъхано. — Уверявам ви, според мен вие не сте убиец.

Абатът се успокои едва доловимо, но в очите му все още се четеше подозрение.

— Какво искаш тогава? — рече той.

— Добре, чуйте ме. Търся един монах, облечен като вас — доминиканец — без един пръст на ръката.

Абатът отговори предпазливо:

— Без един пръст, казваш? Като брат Савонарола?

Ецио се хвана за името.

— Савонарола? Кой е той? Познавате ли го?

— Някога го познавах. Беше един от нас… за малко.

— А след това?

Абатът сви рамене.

— Предложихме му да си почине хубаво в отшелничество горе в планината. Не успя съвсем да… си намери мястото тук.

— Струва ми се, абате, че отшелничеството му е приключило. Имате ли представа къде може да е отишъл сега?

— О, Боже… — абатът затършува из мислите си. — Ако е напуснал уединението си, възможно е да се е върнал в „Санта Мария дел Кармине“ във Флоренция. Там е учил. Сигурно би се върнал там.

Ецио въздъхна облекчено.

— Благодаря, абате. Бог да е с вас.

Странни чувства го завладяха, когато се завърна в родния град след толкова много време. Връхлетяха го спомени. Обстоятелствата обаче изискваха да работи сам. Не можеше да се свърже дори със старите приятели и съюзници, за да не се издаде пред врага.

Макар градът като цяло да оставаше спокоен, очевидно в търсената от него църква цареше смут. От нея изскочи уплашен монах.

Ецио го заговори.

— Полека, братко. Всичко е наред.

Монахът се вторачи в него с див поглед.

— Стой далеч, приятелю. Ако ти е мил животът!

— Какво се е случило тук?

— Римски войници завладяха църквата ни! Погнаха братята ми и задават въпроси без всякакъв смисъл. Настояват да им дадем плодове!