Оливър Боудън - Ренесанс

Ецио почувства, че е посветил твърде много време на едно почти безплодно търсене. Преследването на Савонарола изглеждаше като гонене на вятъра, на химера или на собствената опашка. Но несъмнено трябваше да продължи, понеже деветопръстият божи раб държеше Ябълката — ключ към безброй възможности — а той беше опасен религиозен фанатик, заредено оръдие, по-неподвластно на контрол дори от самия Господар, Родриго Борджия.

На венецианското пристанище, където пристигна с галерата „Равена“, го посрещна Теодора.

През 1492 година Венеция все още беше под сравнително честното управление на дож Агостино Барбариго. В града се говореше за някакъв мореплавател от Генуа на име Кристофа Коромбо, чиито безумни планове да отплава на запад през океана били отхвърлени от Венеция, но после той получил финансиране от Испания и се канел да потегли. Дали Венеция не бе проявила недалновидност с отказа си да финансира експедицията? При успех на Коромбо към страните от Индийския океан щеше да се отвори безопасен път, заобикалящ стария маршрут по суша, блокиран от отоманските турци. Умът на Ецио обаче беше твърде зает с други въпроси, за да обръща внимание на политиката и търговията.

— Имаме новини за теб — рече Теодора. — Но ти… сигурен ли си?

— Друга следа нямам, а и тази ми изглежда достоверна. Сигурен съм, че Ябълката отново е тук, в ръцете на монаха Савонарола. Проповядвал на масите, че идват дни на кански мъки.

— Чувала съм за този човек.

— Знаеш ли къде мога да го намеря, Теодора?

— Не. Но съм виждала един оратор да събира тълпи в района на фабриките и да проповядва за края на света и подобни небивалици, които ти спомена. Може да е последовател на твоя монах. Ела с мен. Така или иначе ще бъдеш мой гост, докато си тук, а щом се настаниш, веднага ще отидем до мястото, където онзи човек изнася проповедите си.

Като всички интелигентни и разумни хора, Ецио и Теодора съзнаваха защо истерията за унищожението на света завладява масите. Наближаваше годината от средата на хилядолетието — 1500-ата — и мнозина вярваха, че това ще бъде Второто пришествие, когато ще „дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците, Спасените, от дясната Си страна, а козите, Проклетите — от лявата“.

Описанието на Матея от Страшния съд отекваше във въображението на мнозина.

— Пратеникът и учителят му наистина се възползват от тази истерия за края на света — каза Теодора. — Според мен самите те вярват в нея.

— Би трябвало — отвърна Ецио. — Опасно е, че Ябълката е у тях и всъщност те могат да донесат световни беди, които нямат нищо общо с Бог, а са изцяло дело на дявола. — Замълча. — Но засега не са отприщили силата и съм благодарен Богу за това, защото се съмнявам, че могат да я контролират. Явно се задоволяват с предсказанията за Апокалипсиса, а тази стока — горчиво се засмя, — винаги се е продавала лесно.

— Само че нещата се влошават — вметна Теодора. — Човек наистина ще си помисли, че Апокалипсисът идва. Чу ли лошите вести?

— Не знам нищо, откак тръгнах от Форли.

— Лоренцо де Медичи е починал във вилата си.

Ецио се натъжи.

— Наистина трагична вест. Лоренцо беше верен приятел на семейството ми. Опасявам се, че без неговата закрила никога няма да си върна семейния дворец Палацо Аудиторе. Но това е нищо в сравнение с евентуалните последствия за мира, който той успяваше да поддържа между градовете държави. Дори в най-добрите времена мирът е бил много крехък.

— Има и друго — продължи Теодора. — Дори по-лошо от смъртта на Лоренцо… Подготви се да чуеш това, Ецио. Испанецът, Родриго Борджия, е избран за папа. Той ръководи Ватикана и Рим, приел името Александър VI!

— Какво!? По чия дяволска…?

— Римският конклав тъкмо приключи заседанието си. Според слуховете Родриго е събрал най-много гласове. Дори Асканио Сфорца, най-вероятният съперник на кандидатурата му, е гласувал за него! Говори се, че ги е подкупил с четири каруци сребро.

— Каква полза ще извлече от този пост? Какво цели?

— Огромното влияние не е ли достатъчно? — погледна го Теодора. — Сега сме във властта на един вълк, Ецио. Може би най-ненаситният вълк, който светът помни.

— Вярно е това, Теодора. Но властта, към която се стреми той, надхвърля дадената му от Църквата. Щом контролира Ватикана, по-лесно ще се добере до Гробницата, да не говорим, че все още е по следите на Ябълката — онази „частица от Рая“, която ще му осигури богоподобно могъщество!