Оливър Боудън - Ренесанс

— Чуй ме, приятелю — настоя Ецио. — Търся човека, а не мита. Моля те, кажи ми къде е.

Мъжът го погледна озадачено и Ецио ясно зърна лудостта в очите му.

— Казах ти вече къде е. Виж, Савонарола те обича такъв, какъвто си. Той ще ти покаже Светлината. Ще ти покаже бъдещето!

— Но аз трябва да говоря лично с него. Трябва да видя великия водач! Решил съм да даря богатства за този могъщ кръстоносен поход!

При тези думи проповедникът го изгледа лукаво.

— Разбирам — рече той. — Имай търпение. Часът не е настъпил още. Ала ти трябва да се присъединиш към поклонението ни, братко.

Ецио наистина прояви търпение. Чака дълго. И най-сетне един ден пристигна покана от проповедника да се срещнат на венецианските докове по здрач. Той подрани и чака нетърпеливо и напрегнато, докато най-накрая видя тъмна фигура да се приближава във вечерната мъгла.

— Не бях сигурен, че ще дойдеш — каза той на мъжа вместо поздрав.

— Търсенето на истината е твоята страст, братко — доволно отбеляза проповедникът. — И тя издържа проверката на времето. Но сега вече сме готови и нашият велик водач надяна мантията на властта, за която беше роден. Ела!

Той посочи напред и поведе Ецио към кея, където ги очакваше голяма галера. Наоколо стоеше тълпа от верни сподвижници. Вестителят се обърна към тях с думите:

— Чеда мои, време е най-накрая да потегляме. Нашият брат и духовен водач Джироламо Савонарола ни очаква в града, където успя да се установи!

— Да, успя! Копелето му с копеле, свали на колене града и дома ми — доведе го до ръба на лудостта!

Всички се обърнаха като един да видят човека, изрекъл тези думи — дългокос младеж с черна шапка, с пълни устни и изнемощяло лице, сега разкривено от гняв.

— Едвам избягах оттам — продължи той. — Изхвърлиха ме от графството с помощта на мерзавеца, френския крал Шарл, който съдейства на онова псе Божие, Савонарола, да заеме мястото ми!

Хората настръхнаха враждебно и щяха със сигурност да се нахвърлят върху младия мъж и да го метнат в лагуната, ако проповедникът не ги беше усмирил.

— Нека човекът да говори каквото му е на сърцето — нареди той и обръщайки се към непознатия, попита: — Защо напразно изричаш името на Савонарола, братко?

— Защо ли? Защо? Заради онова, което причини на Флоренция! Той владее града! Управата е или зад него, или безсилна пред него. Той шиба с бича си наред и дори хората, които би трябвало да усетят накъде вървят нещата, като маестро Ботичели, го следват раболепно. Горят книги, произведения на изкуството и всичко, което този умопобъркан смята за неморално!

— Значи Савонарола се намира във Флоренция? — нетърпеливо попита Ецио. — Сигурен ли си?

— Където ще да е! Ако ще, и на луната да е или в гърлото на пъкъла! Едва отървах кожата!

— А кой по-точно си ти, братко? — запита проповедникът, вече очевидно изгубил търпение.

Младият мъж се изпъчи.

— Аз съм Пиеро де Медичи. Син съм на Лоренцо, II Magnifico, и владетел на Флоренция по право!

Ецио плесна с ръце.

— Добра среща, Пиеро. Баща ти беше мой доверен приятел.

Пиеро го изгледа.

— Благодаря ти за думите, който и да си. Що се отнася до баща ми, той извади късмет да си отиде, преди лудостта да залее като гигантска вълна града ни. — Младежът се обърна дръзко към тълпата. — Не заставайте зад този противен монах! Той е опасен глупак с огромно его! Трябва да бъде смачкан като бясно куче, каквото всъщност е!

В този миг тълпата изръмжа с основателен гняв. Проповедникът се обърна към Пиеро и кресна:

— Еретик! Сеяч на дяволски мисли! — А към тълпата изрева: — Този човек трябва да бъде смачкан! Да бъде заглушен! Той трябва да бъде изгорен!

Пиеро и Ецио, рамо до рамо, извадиха мечовете си и застанаха срещу настръхналата тълпа.

— Кой си ти? — попита Пиеро.

— Аудиторе. Ецио.

— A, sono grato del tuo aiuto 56 56 Благодарен съм за помощта (ит.). — Б. ред. . Баща ми често говореше за теб. — Стрелнаха погледи към противниците си. — Ще се измъкнем ли?

— Надявам се. Но ти не беше много тактичен.

— Откъде можех да знам?

— Току-що опропасти нечовешки усилия и подготовка, но както и да е. Грабвай меча!

Битката беше жестока и кратка. Двамата мъже оставиха тълпата да ги оттласне до един изоставен склад, където заеха позиция. За щастие, макар и разгневени, пилигримите далеч не бяха обучени бойци. Щом най-смелият от тях се оттегли с дълбоки прободни рани от остриетата на Ецио и Пиеро, останалите отстъпиха и се разбягаха. Само пратеникът небесен, непреклонен и враждебен, остана на мястото си.