Оливър Боудън: Тайният кръстоносен поход

На следващата сутрин сарацините качиха таран и обсадна кула по широкия склон и докато турски конници профучаваха и обсипваха цитаделата със стрели, те атакуваха външните стени с обсадните си машини, превити под непрекъснатия огън на стрелците на асасините, на скали и вряло олио, което се изливаше от защитните кули. В битката се включиха и селяни, замеряха нападателите с камъни от крепостните валове, гасяха пожарите, докато асасините на главната порта излизаха през тайни врати и се биеха с пехотинци, които се опитваха да ги подпалят. В края на деня и двете страни дадоха много жертви, сарацините се оттеглиха надолу по хълма и накладоха огньове за през нощта, заеха се да поправят обсадните си машини и подготвиха нови.

Същата нощ в лагера настана смут, а на сутринта пъстрата шатра на великия Салах Ал’дин бе махната и той си тръгна, съпроводен от малка група пазачи.

Скоро след това чичо му Шихаб Ал’дин се качи по склона, за да направи обръщение към Върховния учител на асасините.

— Негово височество Салах Ал’дин получи съобщението ви и ви благодари искрено — провикна се пратеникът. — Неотложни дела го призоваха другаде и той си тръгна, като възложи на негово превъзходителство Шихаб Ал’дин да започне преговори.

Пратеникът стоеше до жребеца на Шихаб, свил длани пред устата си, за да извести Върховния учител и генералите му, които се бяха събрали на защитната кула.

Малка част, около двеста мъже — приблизително двеста — се беше изкачила по хълма заедно с група нубийци, един-единствен пазач за Шихаб, който остана на гърба на коня. Изражението му беше ведро, сякаш не се вълнуваше особено от изхода на разговорите. Беше с широки бели панталони, елек и червен усукан шарф. На огромния му ослепително бял тюрбан блестеше скъпоценен камък. „Този скъпоценен камък сигурно има славно име — помисли си Ал Муалим, докато го наблюдаваше от върха на кулата. — Вероятно го наричат Звездата на нещо или Розата на друго. Сарацините умират да кръщават дрънкулките си.“

— Слушам ви — провикна се Ал Муалим. „Неотложни дела другаде“ — помисли си с усмивка той и се върна няколко часа назад, когато един от асасините влезе в покоите му, събуди го и го повика в тронната зала.

— Добре дошъл, Умар — рече Ал Муалим и се загърна в робата си, когато усети как утринният хлад се просмуква в костите му.

— Учителю — отвърна приглушено Умар, свел глава.

— Дошъл си да ми разкажеш за мисията си ли? — заговори Ал Муалим. Той запали маслена лампа на верига, след това откри стол, на който да я постави. По пода затрепкаха сенки.

Умар кимна. Ал Муалим забеляза кръв по ръкава му.

— Точна ли беше информацията на агента ни?

— Да, Учителю. Промъкнах се в лагера им и точно както ни бяха предупредили, натруфеният павилион се оказа примамка. Шатрата на Салах Ал’дин беше съвсем наблизо, много по-скромна и незабележима.

Ал Муалим се усмихна.

— Отлично, отлично. Ти как успя да я разпознаеш?

— Беше добре защитена, точно както каза шпионинът ни, наоколо бяха пръснали вар и въглени, за да се чуе, ако някой се приближи.

— Но теб не те чуха, нали?

— Не, Учителю. Успях да се промъкна в палатката на султана и оставих перото, както ми беше наредено.

— Ами писмото?

— Забито с кама на сламеника му.

— После?

— После се измъкнах от шатрата му…

— И?

Последва мълчание.

— Султанът се събуди и наддаде вой. Едва успях да се спася.

Ал Муалим посочи окървавения ръкав на Умар.

— Ами това?

— Бях принуден да прережа гърлото на един, за да мога да избягам, Учителю.

— Пазач ли? — попита с надежда Ал Муалим.

Умар поклати тъжно глава.

— Беше с тюрбан и дрехи на благородник.

След като чу тези думи, Ал Муалим затвори тъжно уморените си очи.

— Нямаше ли друга възможност?

— Действах прибързано, Учителю.

— Във всяко друго отношение мисията ти беше успешна, нали?

— Да, Учителю.

— Да видим тогава какво ще се случи — рече той.

Случи се така, че Салах Ал’дин си замина, а Шихаб дойде на посещение. Изпънал гръб на кулата, Ал Муалим си позволи да повярва, че асасините са удържали надмощие, че планът му е успял. В съобщението султанът бе предупреден да прекрати кампанията срещу асасините, защото следващата кама ще стърчи не от тюфлека, ами от гениталиите му. Като бяха оставили незабелязано това предупреждение, те бяха показали на монарха, че е уязвим, че огромната му армия е едно нищо, след като самотен асасин е в състояние да премине незабелязан през клопките и охраната, за да се промъкне с лекота в шатрата, където той спеше.