Майкъл Крайтън - Пиратски ширини

И изведнъж спря.

Погледна отново.

Хънтър знаеше какво гледа. Беше видял мокрите следи по корпуса, оставени от дрехите му. Те водеха до люковете на оръдията.

Сансон се обърна рязко.

— Кучка! — изкрещя той и стреля с арбалета по момичето, което още стоеше на кърмата. Беше разгорещен и не улучи. Тя изпищя и се скри долу. Сансон понечи да се втурне след нея, но като че ли размисли. Спря и презареди арбалета. После зачака, като се ослушваше.

Чуха се стъпките на бягащото момиче, после се затръшна врата. Хънтър предположи, че Ан Шарп се е заключила в някоя от каютите. Засега би трябвало да е в относителна безопасност.

Сансон се върна в средата на палубата и застана до гротмачтата.

— Хънтър — извика той. — Хънтър, знам, че си тук.

И се разсмя.

Засега преимуществото бе на негова страна. Стоеше до мачтата и знаеше, че се намира извън обсега на всеки пистолет от всяко разстояние. Чакаше. Обиколи предпазливо мачтата, като въртеше бавно глава. Беше нащрек, отваряше си очите на четири. Беше готов за всякаква тактика.

Хънтър действа нелогично — стреля с двата пистолета. Едната сачма се заби в гротмачтата и от нея се разлетяха трески, а втората улучи Сансон в рамото. Французинът изпъшка, но сякаш изобщо не забеляза раната. Завъртя се и стреля с арбалета. Стрелата профуча покрай Хънтър и се заби в стълбата.

Хънтър се втурна надолу по стълбите, а Сансон се затича след него. Зърна го за миг — беше извадил пистолетите си и ги бе насочил напред.

Хънтър се скри зад стълбата и затаи дъх. Видя как Сансон слезе тичешком и мина точно над главата му.

Французинът се озова на оръдейната палуба с гръб към Хънтър.

— Не мърдай — каза му Хънтър с леден глас.

Сансон не се подчини. Обърна се и стреля с двата пистолета.

Сачмите изсвириха над главата на Хънтър, който беше приклекнал. Той се изправи с готов за стрелба арбалет.

— Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат — каза той.

Сансон се ухили и вдигна ръце.

— Хънтър, приятелю. Беззащитен съм.

— Нагоре — с безизразен тон заповяда Хънтър.

Сансон тръгна по стълбата с вдигнати ръце. Хънтър видя ножа в колана му. Лявата ръка на французина посегна към него.

— Недей.

Ръката замръзна.

— Нагоре.

Сансон продължи, следван от Хънтър.

— Все пак ще те спипам, приятелю.

— Най-много да напипаш кол в задника си — обеща му Хънтър.

Двамата се качиха на горната палуба. Сансон отстъпи към мачтата.

— Трябва да поговорим. Трябва да бъдем разумни.

— Защо? — попита Хънтър.

— Защото скрих половината съкровище. Виж — каза Сансон и докосна златната монета на шията си. — Тук отбелязах къде се намира то. Съкровището от „Касандра“. Не те ли интересува?

— Интересува ме.

— Добре тогава. Имаме причина да преговаряме.

— Ти се опита да ме убиеш — каза Хънтър. Арбалетът в ръцете му не трепваше.

— Не би ли сторил същото на мое място?

— Не.

— Разбира се, че би го направил — рече Сансон. — Абсолютно дебелоочие е да го отричаш.

— Може би щях — каза Хънтър.

— Значи помежду ни няма изгубена любов.

— Не бих се изпречил на пътя ти.

— Щеше, ако имаше възможност.

— Не — каза Хънтър. — У мен има нещо, наречено чест…

Точно тогава зад него се разнесе женски глас:

— О, Чарлз, спипал си го…

Хънтър се обърна едва-едва, за да погледне към Ан Шарп, и в същия миг Сансон се хвърли напред.

Хънтър стреля автоматично. Тетивата избръмча, стрелата полетя със свистене през палубата. Улучи Сансон в гърдите, вдигна го във въздуха и го закова за гротмачтата. Французинът размаха ръце и потръпна.

— Постъпи несправедливо — изпъшка Сансон, от устните му капеше кръв.

— Напълно си го заслужи — отвърна Хънтър.

След миг Сансон издъхна и главата му клюмна напред. Хънтър извади стрелата и тялото падна на палубата. Той свали от шията му златната монета с надрасканата на нея карта на съкровището. Ан Шарп бе притиснала ръка към устата си и гледаше как Хънтър извлачи трупа до релинга и го хвърли през борда.

Тялото се понесе по водата.

Акулите започнаха да обикалят предпазливо около него. После една приближи и откъсна парче месо. Последва я втора, после трета; водата се покри с кървава пяна. Това продължи само няколко минути, след което кръвта се разнесе и повърхността отново се успокои. Хънтър извърна очи.

Според собствените му мемоари, озаглавени „Живот сред каперите на Карибско море“, Чарлз Хънтър е издирвал съкровището на Сансон през цялата 1666 г., но така и не го открил. Върху златната монета нямало карта, а странна поредица триъгълници и числа, които Хънтър така и не успял да разчете.