Майкъл Крайтън - Пиратски ширини

— Напротив, ще го направя.

Няколко минути по-късно Хънтър се намираше в шатрата на фокусника и слушаше обясненията на номера му.

— Нещата не са такива, каквито изглеждат — каза фокусникът.

— Покажи ми — нареди Хънтър.

Фокусникът обясни, че преди представлението гълта хапче, направено от жлъчка на юница и печено тесто.

— Това пречиства стомаха ми, нали разбираш.

— Разбирам. Нататък.

— После правя смес от бразилски орехи и вода и я варя, докато не стане червена. Гълтам и нея преди работа.

— Нататък.

— После изплаквам чашите с бял оцет.

— Нататък.

— А други чаши оставям неизплакнати.

— Нататък.

След това, обясни фокусникът, пиел вода от чистите чаши и връщал съдържанието на стомаха си, получавайки чаши от яркочервено „бордо“. В другите чаши, които били изплакнати с оцет, същата течност ставала „бира“ с тъмнокафяв цвят.

При пиенето и връщането на още вода се получава по-светъл цвят, наричан от фокусника „шери“.

— Други трикове няма. Нещата не са каквито изглеждат, и това го доказва. — Фокусникът въздъхна. — Номерът е да насочиш вниманието към погрешното място.

Хънтър му благодари и отиде да потърси Ендърс.

— Познаваш ли жената, която ни помогна да се измъкнем от „Маршълси“?

— Името й е Ан Шарп.

— Намери я — каза Хънтър. — И събери шестима от най-добрите хора за лодката.

— Защо, капитане?

— Ще идем на гости на Сансон.

Свирепият смъртоносен французин Андре Сансон не беше свикнал да изпитва страх и не се уплаши, когато видя потеглящата от брега лодка. Огледа я внимателно; от това разстояние виждаше, че в нея има шестима гребци и двама души на носа, но не можеше да определи кои са.

Очакваше някакъв номер. Англичанинът Хънтър беше коварен и щеше да използва коварството си, стига да можеше. Сансон знаеше, че не е умен като него. Собствените му таланти бяха по-животински, по-материални. Въпреки това беше уверен, че не съществува номер, който Хънтър би могъл да му изиграе. Беше сам на кораба и щеше да си остане сам и в безопасност до падането на нощта. Но по здрач щеше да получи свободата си или ще унищожи кораба.

А Сансон знаеше, че Хънтър за нищо на света не би позволил корабът да потъне. Беше положил огромни усилия, за да се добере до това съкровище. Би направил всичко, за да го задържи — дори би се съгласил да освободи Сансон. Французинът се чувстваше уверен.

Продължи да се вглежда в лодката. Когато тя приближи, Сансон видя на носа самия Хънтър заедно с някаква жена. Какво можеше да означава това? Заболя го главата от чудене какво ли е замислил англичанинът.

Но накрая се задоволи с мисълта, че номерата са невъзможни. Хънтър бе умен, но и това си имаше граници. А и би трябвало да знае, че дори от това разстояние може да бъде свален толкова бързо и просто, както човек прогонва кацнала на ръкава му муха. Сансон можеше да го убие, ако искаше. Но нямаше причина да го прави. Искаше единствено свободата си и оправдаване. А за целта Хънтър му трябваше жив.

Лодката приближи и Хънтър му махна весело.

— Сансон, свиньо френска!

Сансон му махна в отговор и се ухили.

— Хънтър, английска овча красто! — извика той с приветливост, каквато изобщо не изпитваше. Бе доста напрегнат и напрежението му се засили, когато си даде сметка колко небрежно се държи Хънтър.

Лодката достигна „Ел Тринидад“. Сансон се наведе леко над релинга, показвайки им арбалета си. Но не искаше да се навежда прекалено много, макар да изгаряше от желание да погледне в лодката.

— Защо си тук, Хънтър?

— Донесох ти подарък. Може ли да се качим?

— Само вие двамата — каза Сансон и отстъпи от релинга. Изтича бързо до другия борд, за да види дали не приближава втора лодка. Но в спокойната вода обикаляха само перките на акулите.

Обърна се и чу двама души да се катерят по борда на кораба. Насочи арбалета, когато жената се появи. Беше млада и адски красива. Усмихна му се почти свенливо и отстъпи встрани, за да направи място на Хънтър. Хънтър спря и погледна Сансон, който стоеше на двадесет крачки от него, стиснал арбалета.

— Не бих го нарекъл радушно посрещане — отбеляза Хънтър.

— Трябва да ме извиниш — отвърна Сансон. Погледна към момичето, после отново към Хънтър. — Направи ли нещо за изпълняване на исканията ми?

— Действам по въпроса. В момента сър Джеймс подготвя документите. Ще ти бъдат доставени след няколко часа.

— А каква е целта на това посещение?

Хънтър се изсмя.