Майкъл Крайтън - Пиратски ширини

Хаклет отиде до звънеца и повика Ричардс.

— Какво е станало?

— Хънтър е избягал — с равен глас отговори Ричардс. — Додсън, Пурман и Фипс са мъртви, а вероятно и други.

— И още е на свобода?

— Не зная — каза Ричардс, подчертано пропускайки да добави „Ваше Превъзходителство“.

— Мили боже! — възкликна Хаклет. — Залости вратите. Извикай стражата. Предупреди командир Скот.

— Командир Скот напусна преди няколко минути.

— Напуснал? Мили боже!

Хаклет затръшна вратата и я заключи. Обърна се към леглото.

— Мили боже! — отново възкликна той. — Мили боже, този пират ще избие всички ни!

— Не всички — каза жена му и насочи пистолет към него. Съпругът й държеше чифт заредени пистолети до леглото и сега тя се целеше с тях в него, с по един във всяка ръка.

— Емили, стига глупости — каза Хаклет. — Не е време за глупавите ти номера, този човек е закоравял убиец.

— Не приближавай! — каза тя.

Хаклет се поколеба.

— Шегуваш се.

— Не се шегувам.

Хаклет погледна жена си и пистолетите в ръцете й. Него не го биваше с оръжието, но от ограничения си опит знаеше, че е изключително трудно да стреляш точно с пистолет. Изпитваше не толкова страх, колкото раздразнение.

— Емили, ти си една проклета глупачка.

— Не мърдай! — заповяда тя.

— Емили, ти си кучка и курва, но се обзалагам, че не си убийца, и аз ще…

Тя стреля. Стаята се изпълни с дим. Хаклет извика от ужас. Минаха няколко секунди, преди и двамата да разберат, че не е улучила.

Хаклет се разсмя от облекчение.

— Както виждаш, не е толкова просто — рече той. — А сега ми дай тези пистолети, Емили.

Приближи прекалено много и тя стреля отново, като този път го улучи в слабините. Хаклет остана на крака. Направи още една крачка и се озова толкова близо до нея, че можеше почти да я докосне.

— Винаги съм те мразил — каза й той със съвсем непринуден тон. — Още от първия ден, когато те срещнах. Помниш ли? Казах ти „Добър ден, мадам“, а ти ми отговори…

Пристъпът на кашлица го прекъсна и той рухна на пода, превит от болка.

Кръвта вече се просмукваше през дрехите му.

— Каза ми… Каза… Ох, проклети да са черните ти очи, жено… боли … каза ми…

Залюля се напред-назад на пода, притиснал слабините си, с изкривено от болка лице, затворил очи. Застена в такт с люлеенето.

— Ааа… ааа… ааа…

Тя седна в леглото и пусна пистолета на чаршафа. Беше толкова горещ, че дулото му изгори плата. Тя бързо вдигна оръжието и го хвърли на пода, после отново погледна съпруга си. Той продължаваше да се люлее и стене, а после спря и погледна към нея.

— Довърши ме — прошепна й през зъби.

Тя поклати глава. Пистолетите бяха празни; не знаеше как да ги зареди отново, дори да имаше още барут и сачми.

— Довърши ме — повтори той.

Завладяха я противоречиви чувства. Осъзна, че той няма да умре скоро, отиде до масичката, наля чаша бордо и се върна при него. Повдигна главата му и му помогна да отпие. Хаклет пи малко, после яростта му взе връх и я отблъсна с окървавена ръка. Силата му бе изненадваща. Емили падна назад, на нощницата й имаше кървав отпечатък от дланта му.

— Проклета кралска кучка — прошепна той и отново се залюля. Вече беше погълнат от болката и сякаш изгуби представа за присъствието й.

Емили се изправи, наля си бордо и отпи, без да сваля поглед от него.

Половин час по-късно тя все още стоеше до масата, когато в стаята влезе Хънтър. Хаклет бе още жив, но с пепеляво лице, движенията му бяха мудни, само от време на време се свиваше в спазъм. Лежеше насред огромна локва кръв.

Хънтър извади пистолета си и тръгна към него.

— Не — рече тя.

Той се поколеба, след което отстъпи настрани.

— Много любезно от ваша страна — каза мисис Хаклет.

На 23 октомври 1665 г. присъдата над Чарлз Хънтър и екипажа му по обвинение в пиратство и разбойничество беше отменена от адмиралтейски съдия Люишъм на закрита сесия със сър Джеймс Алмънт, възстановеният губернатор на колония Ямайка.

На същото заседание командир Едуин Скот, главен офицер на гарнизона на Форт Чарлз, беше обвинен в държавна измяна и осъден на смърт чрез обесване на следващия ден. Бяха приети личните му признания в писмен вид с обещание за смекчаване на присъдата. След като писмото беше написано, неизвестен офицер застреля Скот в килията му във Форт Чарлз. Извършителят така и не беше установен.

За капитан Хънтър, превърнал се вече в сензация в града, оставаше още един проблем — Андре Сансон. Французинът го нямаше никакъв и се говореше, че е избягал в планините във вътрешността. Хънтър обяви, че ще плати щедро за всякакви вести за Сансон, и още същия следобед получи изненадващи новини.