Майкъл Крайтън - Пиратски ширини

Хънтър отстъпи, задъхан от напрежението.

Огледа тъмната пуста улица. Недалеч мина патрул от десетима войници и той се скри в сенките, докато се отдалечат.

После се появиха две курви.

— Ти ли си Хънтър? — попита едната без абсолютно никакъв страх.

Той кимна.

— Да си жив и здрав — рече тя. — Ако минеш при мен, ще ти пусна без пари. — И се разсмя.

Двете жени с кикот изчезнаха в нощта.

Влезе в кръчмата „Черния глиган“. Вътре имаше петдесетина души, но той видя само Джеймс Фипс, спретнат и хубав, да пие с още неколцина търговци. Приятелите му незабавно се измъкнаха с физиономии, на които бяха изписани различни степени на ужас. Фипс обаче подходи сърдечно след първоначалния шок.

— Хънтър! — възкликна той с широка усмивка на лице. — Проклети да са очите ми, но си направил точно онова, което всички знаехме, че ще стане. По едно за всички, да отпразнуваме свободата ти.

В кръчмата цареше гробна тишина. Никой не казваше нито дума. Никой не помръдваше.

— Хайде стига — повиши глас Фипс. — По едно за всички в чест на капитан Хънтър! Аз черпя!

Хънтър тръгна към масата му. Тихите му стъпки по пръстения под бяха единственият звук в помещението.

Фипс го погледна неспокойно.

— Чарлз — рече той. — Чарлз, това сериозно изражение не ти отива. Време е за веселба.

— Така ли?

— Чарлз, приятелю — каза Фипс. — Нали разбираш, че не ти мисля нищо лошо. Бях принуден да участвам в трибунала. Всичко беше работа на Хаклет и Скот. Кълна се. Нямах избор. След седмица трябва да вдигам котва, а те нямаше да ми дадат разрешително. Пък и си знаех, че ще успееш да избягаш. Само преди час казвах на Тимъти Флинт, че очаквам точно това. Тимъти, кажи честно — нали ти казах, че Хънтър ще се измъкне? Тимъти?

Хънтър извади пистолета си и го насочи към Фипс.

— Хайде, Чарлз — рече Фипс. — Умолявам те, бъди разумен. Човек трябва да бъде практичен. Мислиш ли, че бих те осъдил, ако вярвах, че присъдата ще се изпълни? Мислиш ли? А?

Хънтър не отговори. Вдигна ударника на пистолета. Металното изщракване отекна в притихналото помещение.

— Чарлз, много ми е драго, че те виждам отново. Ела, пийни с мен и нека забравим…

Хънтър го застреля от упор в гърдите. Всички се снишиха, когато се разхвърчаха парчета кост и кръвта бликна от сърцето му като фонтан. Фипс изпусна чашата, която бе вдигнал, тя се удари в масата и се затъркаля по пода.

Фипс я проследи с поглед, пресегна се за нея и каза дрезгаво:

— Пийни, Чарлз… — След което се стовари върху масата и кръвта му шурна по грубото дърво.

Хънтър се обърна и тръгна към изхода.

Когато излезе на улицата, камбаните на „Сейнт Ан“ зазвъняха. Биеха непрекъснато — такъв беше сигналът при нападение срещу Порт Роял или при някаква друга опасност.

Хънтър знаеше, че този звън може да означава само едно — бяха открили, че е избягал от „Маршълси“.

Нямаше нищо против.

Адмиралтейският съдия Люишъм живееше зад сградата на съда. Събуди се от тревожно биещите камбани и изпрати един слуга да разбере какво става. Той се върна след няколко минути.

— Какво има? — попита Люишъм. — Говори, човече.

Вдигна глава и видя, че пред него стои Хънтър.

— Как е възможно? — възкликна Люишъм.

Хънтър вдигна ударника на пистолета.

— Кажи ми какво искаш.

— Ще ти покажа — отвърна Хънтър. И го направи.

Командир Скот, замаян от запоя, лежеше на дивана в библиотеката на губернаторския дворец. Мистър Хаклет и съпругата му отдавна си бяха отишли. Събуди се от църковните камбани и моментално разбра какво се е случило; изпълни го ужас, какъвто не беше изпитвал. Миг по-късно един от стражите нахлу в стаята с новините — Хънтър избягал, всички пирати изчезнали, а Пурман, Фостър, Фипс и Додсън били мъртви.

— Пригответе коня ми — заповяда Скот и започна да оправя дрехите си. Излезе през предния вход на губернаторския дворец, огледа се предпазливо и скочи на жребеца си.

Не след дълго беше свален от седлото и влачен грубо по калдъръма на не повече от стотина ярда от губернаторския дворец. Група вагабонти, сред които Ричардс, слугата на губернатора — и водени от онзи разбойник Хънтър — го оковаха във вериги и го поведоха към „Маршълси“.

За да бъде съден — ама че дръзки бяха тези главорези!

Хаклет се събуди от звъна на камбаните и също се сети какво означава той. Скочи от леглото, без да обръща внимание на жена си, която цяла нощ се бе взирала в тавана и бе слушала пиянското му хъркане, без да мигне. Болеше я и беше ужасно унизена.