Майкъл Крайтън - Пиратски ширини

— Сансон, знаеш, че съм практичен човек — рече той. — Знам, че държиш всички козове. Трябва да се съглася с всичко, което кажеш. Този път се показа твърде хитър дори за мен.

— Знам — отвърна Сансон.

— Някой ден — рече Хънтър и очите му се присвиха — ще те намеря и ще те убия. Обещавам ти. Но засега ти спечели.

— Това е някакъв трик — каза Сансон. Изведнъж осъзна, че нещо изобщо не е наред.

— Не е трик — отвърна Хънтър. — А мъчение.

— Мъчение ли?

— Точно така — каза Хънтър. — Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Така че за да прекараш следобеда приятно, ти доведох тази жена. Със сигурност ще се съгласиш, че е изключителна чаровница — за англичанка. Ще ти я оставя тук. — Хънтър се разсмя. — Ако ти стиска.

Сега бе ред на Сансон да се засмее.

— Хънтър, ти си слуга на самия Дявол. Не мога да имам жената и в същото време да си отварям очите на четири.

— Нека английската й прелест те измъчва — каза Хънтър, поклони се леко и прескочи релинга.

Сансон се заслуша в глухите удари на краката му по корпуса и чу как той скочи в лодката. След това Хънтър даде заповед да потеглят и се чу плясъкът на греблата.

Това е номер, помисли си Сансон. Хънтър искаше да го изиграе. Погледна жената — сигурно беше въоръжена.

— Лягай — изръмжа й той.

Тя го погледна объркано.

— Лягай! — повтори той и тропна с крак по палубата.

Тя легна, а Сансон приближи предпазливо и я претърси през дрехите. Нямаше оръжия. Но въпреки това бе сигурен, че това е номер.

Отиде при релинга и погледна към лодката, която се връщаше към брега. Хънтър стоеше на носа, обърнат към сушата, без да поглежда назад. Гребците бяха шестима. Всичко бе както на идване.

— Мога ли да стана? — попита момичето и се изкиска.

Сансон се обърна към нея.

— Да, ставай.

Тя се изправи и оправи дрехите си.

— Харесвам ли ви?

— За английска свиня — грубо отвърна той.

Без да каже нито дума повече, тя започна да се съблича.

— Какво правиш? — остро попита Сансон.

— Капитан Хънтър каза, че трябва да си сваля дрехите.

— Аз пък ти казвам да ги оставиш там, където са си — изръмжа Сансон. — И отсега нататък ще правиш каквото ти заповядам.

Огледа хоризонта във всички посоки. Виждаше се само отдалечаващата се лодка.

Трябва да е някакъв трик, помисли си Сансон. Трябва.

Отново погледна момичето. Тя облиза устни. Привлекателно създание. Къде ли можеше да я изчука? Къде щеше да е в безопасност. Даде си сметка, че ако се качат на надстройката на кърмата, ще може да наблюдава във всички посоки и пак да се наслади на английската курва.

— Ще се възползвам от капитан Хънтър — рече той. — И от теб също.

И я поведе към кърмата. Няколко минути по-късно отново получи изненада — това малко създание бе пищяща, страстна мръсница, която викаше, охкаше и забиваше нокти, за най-голямо удоволствие на Сансон.

— Толкова ти е голям! — ахна тя. — Не знаех, че на французите са им толкова големи!

Пръстите й болезнено одраха гърба му. Сансон беше щастлив.

Нямаше да е толкова щастлив, ако знаеше, че писъците й от удоволствие — които бяха щедро платени — представляваха сигнал за Хънтър, който висеше над ватерлинията на въжената стълба и гледаше бледите тела на акулите, които се стрелкаха във водата около него.

Хънтър висеше там, откакто лодката беше потеглила. На носа й имаше плашило, скрито преди това под седалките и извадено, докато Хънтър беше на борда.

Всичко бе минало точно според плана му. Сансон не бе посмял да се вглежда прекалено внимателно в лодката, а веднага щом тя потегли обратно, му се наложи да изгуби няколко минути, за да претърси момичето. Когато отново отиде да наблюдава лодката, тя се беше отдалечила достатъчно, за да не може той да разпознае плашилото. Ако беше погледнал директно надолу, щеше да види висящия там Хънтър. Но нямаше причина да го прави — пък и момичето бе инструктирано да го разсее колкото се може по-скоро.

Хънтър вися на въжетата доста време, преди да чуе страстните викове. Идваха откъм кърмата, точно както очакваше. Внимателно се изкатери до оръдейните люкове и се промъкна на долната палуба на „Ел Тринидад“.

Не беше въоръжен и първата му работа бе да си намери оръжия. Тръгна към склада, намери къс кинжал и два пистолета, които зареди много внимателно. После взе един арбалет и опъна тетивата му. Едва тогава тръгна по стълбата към горната палуба. Там спря.

Погледна към кърмата и видя Сансон да стои до момичето. Тя оправяше дрехите си, а французинът оглеждаше хоризонта. Беше се отдал на страстта само за няколко минути, но те бяха фатални. Хънтър гледаше как Сансон слиза по стълбата и крачи по палубата. Погледна на една страна, после на друга.