Калина Паскалева: Дневниците на една курва

Тя се подготвяше старателно преди всяка среща. Топ гримьорът на София - префърцунен гей, знаещ всички клюки на света - идваше да я рисува вкъщи точно в 18.00 ч. Не спираше да ни осведомява на коя манекенка й бил пораснал мустакът, коя не си е оскубала веждите, коя е скарана с хигиената, коя си е купила ментета и всякакви подобни глупости, които никого не интересуваха, но той се вълнуваше живо от всеки косъм, пораснал не на място по някоя известна персона. Докато изнасяше монолозите си, разперваше ръце, кокореше очи и клатеше глава. На момента си го представих как одумва Таня пред следващите клиенти.

За косата на видната манекенка се грижеше личната й коафьорка, с която се държеше малко по-добре, отколкото с робиня.

Реших, че и аз искам такъв живот, и бях готова да се разделя с всичко, което бях смятала за ценно досега. Диамантите, скъпите коли и армията от посредствени, но верни слуги ми се струваха доста по-привлекателни от всичко онова, което нашите са ми втълпявали.

Вярвах, че съм родена за модел, а още повече бях убедена, че ме чака световният подиум, който до този момент отчаяно се е нуждаел от грациозната ми походка.

Много скоро Таня ме заведе в офиса на агенцията. Злобна, грозна и кльощава жена с проскубана коса ме изгледа с досада, докато решаваше поредната кръстословица. Дъвчейки дъвка, нелюбезно ми каза да изчакам, защото шефът е в среща. След малко ми посочи с киселата си физиономия и пластмасовата химикалка вратата, зад която ме чакаше светлото ми бъдеще. А с устата си направи балонче от дъвката, което се пукна достатъчно силно. Срещу мен седеше дебел чичак с малки хитри очички и още по-малки ръчички. Коремът му беше толкова голям и разплут, че можеше да си пие уискито направо от него. Ако „Междузвездни войни“ не беше се появил няколко десетилетия по-рано, щях да се закълна, че това е прототипът на Джаба. Пушекът, виещ се от огромната му кубинска пура, ме разплака, но това не смути ни най-малко шишкавия неприятник. Погледът ми веднага се спря на стъклената маса, по която небрежно бяха разпилени пачки с евро, долари и съвсем малко левове.

Дебелакът се разпореди да седна на стола срещу него - мебел от масивно дърво и кожа, който сигурно струваше колкото гарсониерата, в която бях израснала. Караше я делово. Попита ме на колко години съм, как се казвам и откъде съм. След това ме накара да се изправя и с късите си космати пръстчета започна да ме мери - височина, бюст, талия, ханш. Не пропусна да ме опипа, сякаш това беше най-нормалното нещо, а като приключи, ме плесна звучно по задника. Метна ми сто долара и каза веднага да започна да ходя на фитнес. Клиентите харесвали кльощави, а аз съм имала корем и паласки.

- След няколко дни ще ти звънна за работа. Сега изчезвай, че съм зает. Да влиза следващата! - изстреля на един дъх самоходната планина от сланина. Излязох малко сконфузена. Това ли беше всичко? Толкова ли е лесно да станеш модел? Защо не ми даде подробности, какво ще снимам? Запалих цигара и гледах тъпо в нищото.

Едно момиче ме потупа по рамото:

- Първо през шефа ще минеш!

Тя изрече на глас това, което отказвах да призная пред себе си - току-що ме бяха одобрили за проститутка. Бях притеснена, но не и изплашена. И през ум не ми мина да откажа новата си работа. Толкова силно я желаех, че очевидното и за идиот бъдеще на компаньонка не ме ужаси.

Когато се прибрах вкъщи, Таня ме светна, че в агенцията има два вида работа. Чукане с богаташи, което е абсолютно доброволно и много доходоносно, и снимки и ревюта, което е за престиж и в помощ на първата работа. Колкото повече пишат за теб в лъскавите списания и колкото повече те показват по телевизията, ти се качва цената, която баровецът ще плати за теб. Така де, всеки иска да чука известно момиче.

Повечето мацки в агенцията предпочитали само първия вариант и избягвали да ходят по ревюта. Доста често си подливали вода пред клиентите. Всяка се натискала да има повече нощни ангажименти. А когато ставало въпрос за пътуване в чужбина, можели да стигнат и до бой. Тогава хонорарът е двоен, а и задължително намазваш по някой подарък.

Снимките в каталозите за бельо бяха най-доброто меню в столицата, истински пир от живата плът. Виждаш и поръчваш, все едно си в ресторант. Вместо сочна пържола на тепсия ти идва крехко младо момиче, сбогувало се завинаги с илюзията за любов.

Имаше определена бройка чували с пари, които агенцията трябваше да изкара от чукането на моделките. Личните срещи бяха табу. Вечеря с клиент без знанието на ментора също беше невъзможна. Хванат ли те, че ходиш, без да се отчиташ, те глобяват и лапаш пишки безплатно, а после се връщаш там, откъдето си дошла. А има и още по-лошо. Тръгваш по дискотеките и пак лапаш, но за едни цигари, линия кокаин и 10 лева, за да се прибереш с такси. И спираш да подбираш, защото животът ти и без това няма смисъл.