Калина Паскалева: Дневниците на една курва

Един път се случи да си размахат пистолетите вътре, „баретите“ пристигнаха за три минути и обърнаха целия бар с краката нагоре. Къде ги заврях, само аз и един господ знаем. Носеше се слух, че патакламата е поръчка на конкуренцията, което обяснява светкавичната реакция на ченгетата. След лятната почивка сме им откраднали клиентите с ниски цени и китайски ремонт.

Една вечер на шефа му дойдоха важни гости, приятели от Турция. Представи ги като ценни бизнес партньори. Той побърза да ме представи като най-важния човек в екипа му. Историята ми замириса, а носът ми, дори да е обилно натъпкан с кокаин, никога не бърка. Турците ме гласяха за среднощни групови изпълнения. Потръпнах и дадох назад. Шефът ме стисна грубо за ръката и изсумтя в заглъхналите ми уши:

- Ще изпълняваш всяко тяхно желание, или си уволнена, пикло!

Не исках още да си тръгвам, харесвах работата си. Бях свикнала с малката му пишка и дори вече ми харесваше. Не харесвах гостите му обаче. Никак. Особено тези. Излъчваха отвратителна за мен миризма на ориенталски нерез - обилна пот, примесена с евтин одеколон. По късите им дебели пръсти имаше повече златни пръстени, отколкото по витрината на бижутерски магазин. Шкембета се подаваха и висяха от скъпите им ризи, а очите им шареха като на диви животни.

Отидох в тоалетната, изсипах дамската си чанта, отчаяно търсех самобръсначката си. Исках да симулирам, че ми е дошъл цикълът, но се чудех къде да се порежа. Шефът тропаше пред вратата и крещеше, че съм оставила гостите му сами, за каква съм се мислела.

Треперех от страх и отчаяние. Не исках да ходя при никакви турци. Аз не съм проститутка, повтарях си го. Отворих вратата и казах на шефа, че си тръгвам. Каквото било - било. Хвана ме за косата и ме задърпа към офиса. Не спираше да ми нарежда как веднага трябва да се върна на се-парето при гостите.

- Оправи си грима и заминавай! - кресна за последно.

Тръшна вратата и ме остави сама.

Знаех, че някъде тук държи машинката си за бръснене. С треперещите си ръце започнах нервно да я търся. Открих я и застанах пред огледалото. Обръснах половината си глава и омазах цялото си лице с червено червило, преди да се появя в сепарето.

В мига, в който ме видя, шефът ми извика охраната. Изхвърлиха ме от бара с краката напред. Загубих две години, докато косата ми порасне отново, но не загубих нещо по-важно. Достойнството все още ми беше скъпо. Чукат ме, когато аз искам.

Най-важната разлика между курвата и проститутката.

Решението да живея в София беше единственият ми избор, ако не исках на 21 години да родя дете от някой квартален тъпак, което цял живот да обвинявам за несбъднатите си мечти. Приюти ме една близка приятелка - Таня. Взе ме от автогарата с чисто нова кола и още на първия светофар ме предупреди, че не мога да остана дълго - скоро щяла да се прибере съквартирантка й. Била на Малдивите с един, за когото бях чела само в криминалните хроники.

С Таня се запознахме на едно парти, на което я придружаваше де-беловрато, но щедро момче. Тя работеше за една от най-елитните модни агенции в България. Преди няколко години взела автобуса от Видин и кацнала право в сърцето на столицата, въоръжена с прокъсана чанта, натъпкана с няколко евтини парцала и буркани с месо, както и с неистово желание да стане известна. На всяка цена!

Две години по-късно можеше да се каже, че е осъществила мечтата си. Нямаше дреха, която да струва по-малко от заплатата на майка й, учителка по математика в родния й град с 30-годишен стаж.

Таня имаше собствен апартамент, тризонет, обзаведен по последна дума на италианските дизайнери, и много лъскава, малка и компактна немска кола. Кутиите й за бижута бяха от бял мрамор и величествено се разполагаха на видно място пред огледалото в стил рококо. А вътре блестяха най-добрите й приятели, дори по-добри от мен - лъскавите диаманти.

Когато видя ококорената ми физиономия, побърза да ми поясни, че са подарък за рождения й ден от един депутатски син. Имали краткотрайни, но доста изгодно осребрени отношения. А депутатският син бил доста недодялан в леглото и не й трябвало повече от час, за да го задоволи напълно.

Завидях й на секундата. Не стига, че украсяваше кориците на половината списания в будката срещу входа, ами и тънеше в разкош а ла Мария-Антоанета.

След седмица съвместен живот ми направи впечатление, че всяка вечер пред блока я чакат различни коли.