Калина Паскалева - Дневниците на една курва

Влязох в офиса кисела. Гледах всички много лошо. Поредните пикли бяха дошли с автобуса от провинцията и мечти за осъществяване. Високи и слаби, с чисти бели кожи и, естествено, руси коси на вълни. Бяха красиви и невинни, на средна възраст около 15 години. Очите им ме изпиваха. Тези момичета неистово искаха да са като мен, да носят моите дрехи, да карат моята кола. Боготворяха ме и ми завиждаха едновременно. Крехки и глуповати, тези деца даваха душата си за короната на Мис България, без да знаят колко свирки и анални сношения струва тя.

Дадох си сметка, че за девет месеца от дете се бях изродила в скъпа секскукла. Марионетката на дебел и противен тип, който продаваше момичета като зеленчуци. Важно беше само дните да минават, но ето че моментът, в който вече не можех да се позная, изхабена и състарена само за няколко месеца, беше дошъл. Бях продала душата си за няколко чифта обувки „Лобутен“.

Излязох на улицата и запалих цигара. Исках да избягам от този кошмар, но ме беше страх от шефа.

Няколко изстрела ме върнаха в реалността. Чух писъци. Пред очите ми убиха любимия ми клиент - Руснака. Приех го като знак, че трябва да се откажа от бизнеса.

С днешна дата тази агенция не съществува, но съществуват много като нея. Има и девойки, които с хитрина овладяха сами занаята и не се нуждаят от сутеньор. Те смениха професията проститутка със златотър-сачка, а клиентът стана спонсор. Търсят го сами - в дискотеките, на стадионите, измежду собственици и мениджъри, в парламента...

Мъжките списания се превърнаха в каталог и мерило за женската красота. Тази на корицата е между 1000 и 2000 евро на нощ.

Конкурсите за красота действат по същата схема. Всяка нова лента вдига цената, всяка нова доза силикон - в гърдите или в устните - също. Спонсорите се надцакват кой има повече бройки и кой е платил по по-тънка лайстна, особено в период на криза.

Общото между проститутките преди години и сега е, че свършват по един и същ начин - гърлото им има вкус на различна сперма, а погледът е празен. Едно е сигурно - българският мъж винаги ще има пари за курви, наркотици и чалга.

А проститутките сами ще дойдат.

Разглезеното депутатско синче ме преследваше настървено. Заплашваше ме истерично по телефона, че ако не се върна при него, ще пусне в Интернет клипче, което нито едно момиче не иска родителите му да виждат. Знаех, че блъфира, но все пак трябваше да се покрия за малко.

Скрих се от всички в „Надежда“ - квартал, за който бях чувала какви ли не истории. Вероятно до една бяха истински. Носеха се слухове, че плъховете са по-често срещани от уличните котки, а спринцовките на наркоманите се конкурират с фасовете по градинките. Беше голяма глупост да се преселя от центъра в тази джунгла, дори и временно, но само там бях сигурна, че не би стъпило изнеженото синче.

Изключих телефона си за един месец. Доста глупаво решение от моя страна, защото много хора се чудеха къде съм се дянала, а някои от тях искрено се притесняваха. Аз бях магнит за поразии и във всеки един момент можеш да си помислиш, че с мен се е случило най-лошото.

За да оправдая напълно очакванията към себе си, заживях с дилър на кокаин и трева в „Надежда“. Една съученичка му беше редовна клиентка и го помоли да ме приюти. Нямахме никакви сексуални отношения. Дори не ми мина през акъла, че ако полицията направи обиск на квартирата му, шдх да стана основна атракция на Женския затвор в Сливен.

През деня висях в кварталното кафене. Бързо се вписах в криминалната обстановка. Освен че бях много контактна, бях и изключително любопитна. За няколко дни се запознах с повечето бандити - крадци, дилъри, сводници. Все отбрани хора, минаваха за готините в квартала. Опитвах се да проумея защо бяха избрали тези професии, но не показвах под никаква форма изследователските си пориви. Уличните момчета, израснали в мизерия и спринцовки, ме бяха удостоили с доверието си и ми разказваха какви ли не истории. Повечето от тях имаха проблеми още от малки: разведени родители, детски педагогически стаи, израснали малтретирани от бащите си, с майки проститутки.

По цял ден умуваха каква схема да направят. Подслушваха чужди разговори, за да направят голям удар. Тогава, преди седем-осем години, беше бумът на кражбите и обирите. Скъпи часовници и лъскави западни коли имаше на всеки метър, а кварталните банди се бяха издигнали до много високо ниво. От постните панелки се бяха преместили в южните квартали със скъпите вили, където действаха със замах. Сторих им се лъскава мацка с богати приятелчета и вероятно затова ме приеха така топло в компанията си. Не се хванах на тази въдица и не се превърнах в информатор, въпреки че имах достъп до много изкусителна информация.