Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

В по-широк смисъл моделът за кръговрата на изявата ще допринесе много за прекратяването на настоящите спорове относно това какво означава „стимулираща среда“ за малките и за подрастващите деца. Според традиционния метод за обогатяване на заобикалящата бебето среда, пред очите на новороденото се окачват различни пъстри дрънкулки или дори цялото му креватче се заобикаля с блещукащи многоцветни лампички като коледна украса. Това определено стимулира зрението на бебето, но му осигурява съвсем малка или дори никаква обратна връзка. Подобни стимули ще допринесат за нарастването на мозъка и за развитието на ума му толкова, колкото гледането как си играят суперплъховете е допринесло за поумняването на плъховете зрители от експеримента на Даймънд.

По-подходящо за кръговрата на изявата би било, ако към лампичките се направят някакви приспособления, така че бебето да може, като натиска тук и там по креватчето си, да ги командва и да контролира светлинките. Така то ще получава незабавна зрителна обратна връзка, породена от собствените му движения и действия. Подходящи за по-големите деца са ярко оцветените играчки, които започват да просветват с различни светлинки и да издават звуци, когато детето ги задвижва по един или друг начин.

Принципът на обратната връзка играе изключително голяма роля що се отнася до това как и защо известният физик Стивън Хоукинг е все още жив и неуморно работещ. След като лекарят диагностицирал при Хоукинг заболяване на Лу Гериг — дегенеративна неврологична болест — той му дал още само две години живот. Днес, трийсет и две години след тази мрачна прогноза, Хоукинг не само е още жив и наскоро се ожени повторно, но и продължава да е водещо име в областта на глобалната обща теория на относителността — най-напредничавата сфера на модерната физика. И дори се изяви като актьор с немалка роля в един от епизодите на „Междузвездно пътешествие: следващото поколение“!

Как го постига?

Прикован към инвалиден стол, парализиран, лишен от възможността да пише, Хоукинг години наред говореше само с мънкане. Сега, когато вече изгуби напълно гласа си, той общува с околните посредством сложно приспособление с клавиатура, на което, въпреки силните си болки, упорито печата думите си, а електронният уред ги „изговаря“ с механичен глас. Въпреки мъчителния начин за общуване Хоукинг винаги е заобиколен от своите студенти, които трепетно чакат всяка негова дума и записват всичките му мисли и разсъждения. Този стимулиращ кръговрат на себеизява и обратна връзка вече три десетилетия помага на гениалния физик да е жив, с ясен и буден творчески ум (виж Фигура 4.1) .

Английският физик и изобретател Майкъл Фарадей е един от най-великите умове в историята на световната наука. Неговата теория за електромагнитните полета и силовите линии вдъхновява до голяма степен идеите на Айнщайн във връзка с относителността. А откривателските методи на Фарадей открай време са представлявали истинска загадка за по-праволинейно мислещите историци на науката. Пък даже и тези с по-разкрепостен ум също се удивляват.

„Фарадей не е разбирал абсолютно нищо от математика — отбелязва Айзък Азимов в своята «История на физиката». — Той развива забележителната си теория за силовите линии по невероятно опростен начин, като ги уподобява на ластични ленти.“ Вероятно учените никога нямало да узнаят какво всъщност да правят с електромагнитните полета на Фарадей, ако малко по-късно Джеймс Клерк Максуел не ги беше „превел“ на езика на математиката. Горкият Фарадей положил всички усилия, за да бъде „в крак“ с работата на Максуел, но в един момент се оплел до такава степен, че написал на математика писмо, в което го умолявал: „Преведете йероглифите си на по-човешки език, така че и аз да мога да ги разбера.“

Още по-нетрадиционни и по-необичайни били бележниците на Фарадей. Той изпълнил хиляди страници с див и хаотичен — но често изпълнен с поезия — порой от мисли.

„Днес всеки водопад сякаш димеше от потопите вода — пише Фарадей в дневника си, когато през 1841 година посещава водопадите край Гайзбах, Швейцария. — Слънцето блестеше ярко, по небето се преплитаха удивително красиви пъстроцветни дъги.“ Една от тях привлякла особено силно вниманието на Фарадей: